Чувал съм йогите да говорят за божествена
празнота,
тялото, освободено от желания,
някакъв змиеподобен, сияен бог
във всички нас,
който чака да бъде открит...
и винаги ce извръщах,
следвах пътя на крайностите на Блейк
до същия източник,
и разбрах какво чувство e да постигнеш
нищо, нищото, което съществува
след постижението.
И познах празнотата
да няма какво да кажеш, или защо да се движиш,
в онези утрини, когато се сгушвах
в пашкула на завивките
и живеех в него, почти щастлив,
защото какво ли може да измами
тялото повече от топлината?
И не веднъж
споделях празнотата с някого
и разбрах
колко щедър мога да бъда - ето,
вземи, вземи, вземи...

върни се | съдържание | продължи