Франсиско Ферер Лерин

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

СЛУЧАЙНОСТ И ЗНАЧИМОСТ

 

Франсиско Ферер Лерин

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

         В един хазартен процес разчетът между броя на благоприятните случаи и възможните случаи е вероятността; количество изключително ниско в процеса, който накара да впечатли в черепа на Есхил една земна костенурка, изпусната от ноктестите лапи на брадат орел през 456 г. пр. н. е. Че в течение на вековете монасите от манастира Сан Хуан де ла Пеня получават в черепите си или други части на тялото попадението на някоя топка, откъсната от скалата, която съставя зрелищната издатина, би влязла сред динамиката на сходен процес, макар тук вероятността, според броя глави и времето на експозиция да би могло да се смята за по-високо. Есхил е бил предупреден от боговете, че щял да умре като му се срути отгоре къщата и гръцкият поет бродил от онзи момент из полята под единственото убежище на луната и звездите. Монасите от онзи манастир не знаем дали са взели някакви мерки, тъй като конструкцията на вътрешния двор не изглежда да се покорява на предварителни доводи. Днес, възпитаването на онези вектори на богатство, именувани туристи, съветва публичните администрации да обвият с мрежа свещената планина, но не критерии за бълнуваща естетика са, а за набожна опека тези, които водят до казаната маневра. Не става въпрос за търсене – с Христо Явашев – на неволната красота на ефимерното чрез рисковано решение, а да се опазва физическата цялостност на скандалджийските маси, тези, които да отпъдят с викове, клаксони и може би с камъни, двойката брадати орли, която използваше за своята фаза на възпроизвеждане някоя кухина, прекомерно близо до онова, което сега е паркинг на автобуси. Защото тази птица, Gypaetus barbatus на учените (нещо като Брадат ястреборел), е самотно животно, с териториална и брачна преданост, когото не заплашват крайните климатични строгости и който има привичката да изхвърля костите – от труповете, които намира из планината – над скалисти местности, за да ги счупят и така да ги погълнат раздробени и с богатия мозък, достъпен за своеобразния им клюн. Тази волност, почти спортна, в толкова неприветлива и мистична индивидуалност, предполага, в продължение на дълъг период от своя живот, да научи да използва силата и посоката на вятъра, качествата на възможните трошища и съобразните движения на лапите и на цялата им анатомия. Земни костенурки и брадати орли вече не си съжителстват в Испания: изоставени Средиземноморската костенурка и Мавърската кастенурка на редки южни анклави, никога няма да се видят изненадани, както в Древна Гърция, от проницателния поглед и металната перушина на едно чудесно присъствие, също болезнено и глупаво загърбено от човека до степен да превърне в избрани тези, които още имаме огромното щастие да можем да съсъществуваме с него в тайни и недостъпни затънтени места на пиринейската планинска верига.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 03. май 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]