Франсиско Ферер Лерин

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

УЖАСЯВАЩ СЪН

 

Франсиско Ферер Лерин

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

         Напредвахме с голяма скорост в мощен автомобил по писта от земя. Отначало пътувах като пасажер, после, по настояване на Ана Мари (или на мама, смесват се двете личности), шофирах аз. Стигаме до едно село. Голямо село, разнебитено, за което изненадва да се знае, че единстевият достъп до него е онова опасно шосе. Празнично облечени хора се разхождаха нагоре-надолу, безразлични към този факт и в съвършено благоприличие. Излизаме, вървейки, по един път, тесен, прашен, който навярно отиваше към друго изгубено място, и групата, многобройна отначало, в която имаше лица, които не познавах, се смали изведнъж като оставихме последните къщици, бих казал, че дотам бяхме придружавани, но онези жители принадлежаха на улиците, а не на пътеките. Беше Чаро Аспейтиа Ломба, който, като довърши първия завой, издаде вик като откри, на дъното на пропастта, три огромни неподвижни птици, хвърлени върху скалиста издатина, три брадати орела с опърпан вид, които изглеждаха мъртви. Но ужасът дойде от противоположната страна. Пътят, преминаващ понякога в окоп, докато пресичаше удължен планински склон, и като излезе от един от тях, видяхме, в наклона, оставащ ни отляво на фланг, поставени в естествени кухини, във вдлъбнатини подобно на ниши, които ерозията издълбаваше в крехкия глинест варовик, видяхме, ужасени, останките от голямо млекопитаещо, може би вълк, и няколко екземпляра дневни грабливи птици в мумийно състояние, само перушина, предпазваща едно вече несъществуващо тяло, което не се разпадаше, ако нямаше ръка, готова да го погали. И, свиреп протагонист, в центъра на студа и сивата обвивка, едно огромно гнездо на червеникав лешояд, в досега на кой да е натрапник, в което едно умиращо пиле успяваше едва да държи изправена главата си, това да, която се люлееше като морски червей или нишка от амеба. [Чух веднъж, в болницата на Уеска, един просветен болногледач да пита роднините на агонизираща жена: „вдига ли още разума“. ]

 

 

 

 

 

 

 

върни се | върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 03. май 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]