Франсиско Ферер Лерин

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

ОТДАЛЕЧЕНИЯТ ГРАД

 

Франсиско Ферер Лерин

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

         Пейзаж, който сънувам отново и отново и който не съответства на нищо познато. С какъв мащаб! Титанични размери, които не съществуват в този свят: изгубени линейни хоризонти над сухи плата и пустини без забележими детайли от голямо разстояние. Това е въпросът: голямото разстояние; неизменни, без възможно приближаване към някоя точка. Над една абсолютно гладка, гола речна тераса, до която стигам по тясно лъкатушно шосе (произлизам от... ?). От тази речна тераса, студена обсерватория, край на етапа, наблюдавам отвисоко долината, дълбокото и огромно изкопано в земята корито без дървета, без храсталаци, под неразривното единство на небето и земята. И от другата страна, над стъпалото, което ограничава десния бряг, виснала, сринат над пустотата, откривам един струпан град, вписан в структурата и цвета на това, което го заобикаля, лишен от светлина и може би от птици, такава е далечината, че не би позволила да ги прецениш.

 

         Никога не пресякох. Да сляза от моя бряг, да изкача срещуположния, преди това да прекося пълноводното русло, но разстоянието е – размерът на една провинция в част от зрителното ми поле! – онова, което слисва. Градът е там, зная, че няма да стигна до него. Отново сънувам мястото, напредвам отново с малка кола, сам, докато достигна платото, и тук, където свършва асфалтът и се отваря светлината, оставам неподвижен. Къде съм? Разширението на терена не се побира в картите, няма нация, която може да си позволи да разполага с анклави за този размах на крилата. Намирам ли се впрочем извън всякаква територия, и също извън времето? А градът? Казаха, че труповете на жителите му са били поставени по покривите и че ястребите – или кондорите? – на зазоряване, си дават сметка за тях. Но, кой видя това?

 

 

 

 

 

 

 

върни се | върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 03. май 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]