Мама беше там. Аз пристигах в града, на минаване, и понякога не я посещавах или се колебаех да го направя, вървейки изнервен из онзи тъй просторен и бял квартал. И когато влизах изглеждаше, че тя току-що пристига, от покупки, или знам ли какво, или само беше така, когато аз идвах. Понякога мисля, че мама беше една сянка, слаба, полегнала, сякаш си почива на пода. Като си отивам, с почти нечут глас, казваше: „И сега, до кога?“ И като се отдалеча не се обръщах, за да видя дали се появява на балкона. Може би оставаше вътре в къщата или излизаше и отиваше далече нагоре по улицата, или се разпръсваше, докато се върнех.
върни се | върни се | продължи
|