Франсиско Ферер Лерин

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

МАРИЕТИ И ХАРМОНИКАТА

 

Франсиско Ферер Лерин

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

         Много пъти прекаленият авторитаризъм на родителите произвежда вредни ефекти в техните потомци. Това е случаят на Мариети, която, в един досега таен дневник, пише: „Когато приех първото причастие моят баща ми подари миниатюрна хармоника марка Хохнер, от сребро, с верижка. Поради нещо си, един ден тя се освободи от своята верижка, поднесох я до устата си и я глътнах без да искам. Не се осмелих да кажа за това, а и никой не ме попита. Няколко месеца по-късно родителите ми ме заведоха на лекар, защото имах треска и ме болеше много гърлото. Оказа се, че трябваше да ми извадят сливиците. Аз не знаех нищо за сливици и просто ми обясниха, че трябва да ми махнат от гърлото нещо, което не е трябвало да бъде там, защото то ми причиняваше болката. Бях сигурна, че става въпрос за хармониката. Ужасявах се, че ще открият, че съм я глътнала и че не бях казала нищо.“ Дневникът свършва тук. Мариети щяла да почине преди да я оперират, без лекарите да изяснят мотивите. И историята също щяла да приключи тук, ако не е бил Хулиан Мамарас, гробарят от гробището, където се погребало телцето на Мариети. Мамарас бил отдаден на астрономията и много пъти на стъмване, при хубаво време, се просвал върху някоя надгробна плоча, избрана случайно, и изследвал небосвода. Една нощ, трябва да е било в началото на август, чул много приятен звук, който изглежда бликвал от вътрешността на гроба. Изумен, прочел, на светлината на луната, надписа върху който бил отморил своя гръб. Ставало въпрос за момиченце. Починало наскоро. Останал известно време застинал, умислен. И макар звукът още да се дочувал, отслабвал постепенно, докато изчезнал напълно с напредването на нощта. Върнал се Мамарас на следващия ден. И феноменът се повторил. И така през следващите денонощия. Една лека музика, която в здрача звучала с известна сила, и която като минат часове изчезвала, сякаш нощната свежест не й понасяла. Хулиан предупредил съдебният лекар и, в присъствието на авторитарните родители, се ексхумирал трупът, вече разложен. Разлагане, което произвеждало газове, вирулентни в топлите часове и които, насложени, се разширявали по здрач, давайки живот на инструмента.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 03. май 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]