Франсиско Ферер Лерин

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

 

         Франсиско Ферер Лерин (Барселона, 1942) е испански поет, белетрист и орнитолог. Започва да учи медицина по семейна традиция, завършва испанска филология и пише докторат, обединяващ двете му страсти – лингвистиката и орнитологияга. В 1968 г. се установява в Хака, в арагонската провинция Уеска, като стипендиат на Пиринейския център по експериментална биология на Висшия съвет за научни и зследвания, за да изучава лешоядите и да подпомага запазването на застрашените видове. Връща се за кратко в Берселона (1971-1974) и работи в издателства, превежда Клодел, Флобер, Цара, Монтале, няколко години преподава в Университета на Гранада (1985-1988), но отново усяда в Хака и се посвещава на хищните птици като учен с международен авторитет, макар, напоследък, да се посвещава предимно на литературата. Първите си стихосбирки издава с големи прекъсвания (1964, 1971, 1987) и ги преиздава събрани в Собствен град ( 2007); след 30 години мълчание публикува романа си Никел (2005). Зародишът на Никел е един киносценарий, писан по поръчка и който не ефилмиран, както и настойчивостта на младите му литературни почитатели да наруши мълчанието си. С връстниците си от същото поколение поддържат взаимно недолюбване, признат въпреки това за баща основател на литературното течение познато като Девет най-нови испански поети, в началото на 70-те години, течение, което, сред другите неща, се характеризира с отдалечаването си от социалната поезия. От Никел насам публикува нова книга всяка година – проза, поезия, бестиарий, преиздания; стихосбирката му Лакей (2009) получава Националната награда на критиката (2010), престижно отличие, отпускано от жури на литературни критици. Считан за митичен автор, той е и персонаж в книги на, например, Енрике Вила-Матас и Феликс де Асуа. Сътрудничи на научни списания и на издания на писаната и дигиталната преса. (Рада Панчовска)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. май 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]