Опалите скрили клепачите ти
докато спиш и яздиш тайнствени
понита, разцъфват
като сини цветя през есента

точно в девет всеки ден. Oтмалели
къдрици се търкулват към
прозявката на ластичната примка, опалена,
ръката ти притиска целия този

непокорен черен сън в
тихия съд на дневната светлина
c лъчезарното си безразличие към
лъскавите спирали, o!

и към още новите валсове
с които се носим в нощите.
Призори шумно се протягаш с
очи затворени, без усмивка,

вулканичната ти плът скрива
всичко от нощния страж,
a пипалата на сънищата ти
душат полицаите, които бягат

твърде бавно далеч от теб,
от ромона на шеметни вълни
от прииждаща нужда. Но
той е страж светец през деня,

този полицай, и наведена
от отворения прозорец, ти го питаш
каква рокля да облечеш и
дали да пригладиш скромно косата си,

защото това сега е стилът ти.
Ho случайно ce спъваш по стълби
и повтаряш танца, и тогава,
в богатия асортимент от

приглушени, безупречно прикрити,
бял черен розов син жълт
и златист цвят, откриваме
нощната дивачка, в транс.

върни се | съдържание | продължи