Една жена говори

Приеми ме ако луната е променчива
Не отивай по-далече от моята любов
Житоядките проядоха зората
тъмно е отвъд мене

Сезоните не протягат вече пълни ръце
ти имаш нужда от сърце което безпощадно да владееш
Аз ще стопля за тебе багрите на света
ако останеш с мене защото ме е страх.