На Дилан Томас

Аз не мога да чую музиката на създателя
не ми е дадена дарбата да си я въобразя
Моята любов се подхранва от една нелюбов
аз вървя напред разпалван от нейния отказ
Тя ме отнася в своите празни обятия
нейното мълчание ме разделя от моя живот

Когато най-после ще улуча очите
на безстрастно горящото същество което диря
неговият пламък ще е издълбал вече моите очи
                                     превърнал ме е в пепел

Какво струва след това жалкият шепот на стиховете
Това е небитието това не е Рай.

Бележка на автора:
Бях научил от една приятелка на Дилан Томас,
че при един разговор той, фантазирайки замечтан,
се провикнал: „Бих искал да направя да се чува музиката на рая.“