Като змия която плува срещу течението на реките
като сабя която пада и пак се вдига безмълвно
като дебела жена която кипи
като бобени зърна които изникват
над изравнената с гребло земя
като стена която се руши от жарта на саламандера
единствен искрющ огън прекосяващ пустотата
като времето издялано от нощта
лъчиста като отдавна изгаснала звезда
която изведнъж отново светва
е моята омразна любов поезията.