И смъртта
никой не я чуваше
но говореше много близко до микрофона
С противогаз раздаваше целувки на децата
Лейди Дей ранените чайки се завръщат в светлината на пристанището
Странен плод във въздуха здрачът отсъства
С меч с ръкавица с кристална топка
магнитният аквариум пещерата на миналото подводницата под блещукащите
приливи
Лейди Дей колко любов в една младост колко грешки колко вечери на приказки
какво желание какви жасмини електрически
колко мъртви каубои като трубадури и усмивката на устните които се обагрят в
кръв
виковете по улиците разотиващите се манифестации под волтовата дъга на залеза и
смрачените нереални сгради
Лейди Дей любовта като водно конче
ловец на водни кончета
Лейди Дей колко бавно опитът ни идва всичко получава смисъл и като пейзажа се
подрежда пред очите щом едва събудили се дръпнем щорите
или се опитаме да подредим словата на едно
стихотворение
Лейди Дей
Животни наранявани в гората нашите очи какво желаят какво молят
какво желае този глас в есенния вятър хрътка или плячката разтопени в хладната
тъма на времето
отмъкнати подобно карти от колода са годините на младостта ни
С двойно завъртане на ключа кухнята заключиха
Не ни дават мармалад нито черешов пай
нито любовта нито смъртта странен плод който оставя тръпчив вкус
|