Вече бяхме там, на же-пе моста на Алфамбра.
Нищо за разказване. Разпознаваме растението съсънка
сред другите растения, уплашваме неволно птица.
Опитаваме цигара да запалим с гръб към вятъра.
Друго безцелно наблюдение; паркираната ни кола
сред чакъла на глухия път. Виждаме патрони и фосили.

Правене на снимки на обжареното небе. Никога
не се стигна да мине влак през това място, нито в тунелите
на този път, които са гъбарници днес; провален проект,
нещо, което ежедневниците от епохата, с библейска вяра,
обявяваха за Нова Калифорния. Колата ни сияеше
под слънцето, оставяше да се дочуе на талази вятърът
запаленото радио. Пикахме над аркадата.

Толкова майстория, за да свържат два шубрака.
Наблюдавахме се отдалече като чужди, хвърлях
камъни във въздуха. Ти изпълни с дъх на мащерка колата.
Върнахме се позамаяни от мириса и всички символи.

върни се | съдържание | продължи