Исмаел Граса

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

[АТЕЛИЕ]

 

Исмаел Граса

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

В ателието си на художник казваше: „Нуждая се от помощник“.
Мислех, че по-добре искаше да кажеш: „Желая любовник.“
Бях се разположил сред възглавнички за сядане, с останалите.
Думите ти може би дори не бяха лицемерни.
Недорисуван, един Педро Сапуто, облечен като жена,
„в буквален смисъл“. Трактор, надалече, вдигаше
полет на щъркели в поливната площ. Отпочиваше
с класически вид сред мебелите и платната там;
като в картините, съобразяваше композицията,
бе една tableau vivant на Монегрос, автомобилът в двора,
нашите тела, тези на всички, в хамбара на ателието ти,
отделени и доближени сред звучността
на разговора. Смени на положението ни, полуистини;
следвахме една хореография на привързаности.
Димът, дъхът на рисувано. Навярно в щъркелите
ни вълнува повече, че мигрират, отколкото верността им.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 12. януари 2004 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]