Разбърканата, изобилна и солена пяна на океана,
този клокочещ бульон от живот на островите Балестас,
предизвика някои моменти на душевен порив в нас -
бяхме платили на лодкаря двадесет долара
на човек; вълните ни плискаха срещу гърбовете
на морските лъвове и бялото на гуаното беше следата,
израстъка по ръба на чашата с шампанско след глътката:
искам да кажа, че онзи кръг вода, разбивана посред скалите
на островите, облитан от преситените птици,
ни караше да мислим за пенестото вино на празника
и любовта; че свежият, и същевременно загнил дъх,
ни опияняваше при прехода от час и половина,
малко или много. Върху високите и дълбани скали
морските лъвове пазеха мантията от хладина
от изгарянето на мастите си - беше един морски пир,
при който никога не се вдига масата. И се връщахме,
според договорката, пак в пристанището и към нещата си,
раздвоени между меланхолията и известна гордост
от цивилизацията, онова, което щяхме да постигнем.

върни се | съдържание | продължи