Бурята ни връхлетя направо на шосето
като завесата в края на действие, нещо подобно,
връщахме се уморени от предълъг ден на плажа,
чичови и аз. Защо не можехме да бъдем
непрекъснато като че във ваканция, щастливи;
искам да кажа: да работим, отпочиваме и живеем без срокове?
Завръщахме се, казвам, с малко инфантилни мисли
и музика от радио - аз бях настъпил морски
таралеж, всичко случило се бе и малко смешно.
Край плажния чадър, ключовете на апартамент
под наем и диван-легло. Изведнъж застудя
и веднага след това градушката ни заудря,
бурята ни принуди да спрем на шосето.
Братовчедка ми вече имаше гърди на задната седалка.
Всичко водеше към края си, да бъдем заедно там
не спираше да бъде нещо изключително, странно, забавно.
От някоя година бях смълчан младок, без гадже.
Градушката изтръгваше клонак от подслоняващото ни дърво.
В канавката, безреда от листа и лед.
Подир уплахата се настаняваше атмосферата на приветстване.

върни се | съдържание | продължи