Рисувах върху кожата ти думи току-що научени
сред китайските означения. Слънцето осветяваше
подобно ореол праха, нависнал от мокета,
небрежния комфорт на общежитие за чужденци.
При маженето ти с мастило полът ти твърдееше.

Вятърът кара да се люлее прането по балконите,
клоните от ботаническата градина, флагчетата
от последния ден на празника. Беше спокоен бриз
от лятно пладне, който, докато те няма тебе,
издуваше върху простора панталоните ти.

Отидохме на кино в края на деня. По велосипедите ни
се преплитаха жита от онзи край. Възторгваше ни
свободата на града - би трябвало понякога да отбележа:
дори на онзи град. И в надписите на екрана,
вече на тъмно, се появяваха полека идеограмите,
още неизличени, четливи, от под дрехата ти.

върни се | съдържание | продължи