Някой възкликна: „Движещи се пясъци!“ В действителност
беше повърхностна крайбрежна тиня, глина:
кинематогафичното внушение, някои изрази,
присъщи на дублажа, пак и пак, присъстваха там
в продължение на онзи преход из Монегрос.
„Изглежда тези шосета трябва да са стигали донякъде“,
бе друга фраза. Свинефермите подобно спрени
влакове. Търсехме птиците в солената
лагуна; гледахме ги как гнездят в гробището
за агротехника в Сариненя. Някой каза: „Къде сте?“,
изгубен в блатната острица, едно „Помощ!“ преувеличено,
разговорно, на излизане в полето. После замълчаването ни,
заслушването в дишането ни пред онова малко море.
Никого, когото да поздравим, да се разминем; граматическите ни
приятелски речи оставаха из въздуха,
сякаш много се забавяше ехото от хоризонта
на онези равнини, на гласове, които трябваше да се върнат.

върни се | съдържание | продължи