Един час, и друг час, и още час пътуване,
за да стигнем онова селце в Теруел. Забранено да се пуши
в редиците с полупразни седалки на автобуса.
Известно чувство за транзитна територия и проверяване
дали поддържа връзка моят телефон -
стремя се да не мисля за полето като за отклоняване
от нещо. Гледаме кабините на камионджиите,
в мълчание, при изпреварванията. Фотографираме
сушилни за шунка. Снимки на пейзажа с хладното
и разпознаваемо отражение на стъклото на прозореца.
В местоназначението групата очакваха кмета и депутати,
приятели и други журналисти, маслини и кюфтета,
официални думи, отправени към здрачаването.

върни се | съдържание | продължи