Този списък на подаръците беше друго стихотворение;
бях останал без пари и ти купуваше яспис
за мои лели и приятелки, които съм ти споменавал.
Три чифта топки за отпускане, усмихнат Буда,
гривни с емайл cloisonne, шест кърпи от коприна...
Онзи път, когато щях почти да те прегърна, изкачени
на последния етаж в пагодата в Нанкин, наслушали се
все на същата история за самоубийците -
неуместен романтизъм и повехнал, който гидовете
видимо привличаше, снижаващи гласа си леко -
онзи случай, в който щях да се опра на тебе и останалите
случаи, когато пак не го направих, и отчитането по-натататък,
без фалшиви изненади, че няма никога достатъчни тела,
които да ни компенсират неизвършената на мига прегръдка,
са неща, които винаги са занимавали стихотворенията. И сега,
когато между някакви листа откривам списъка с подаръци -
две магически игри, закупени под стълбището
на някой мавзолей, обръчи за игра и калиграфски
четки, намирам, че тази абсурдна комбинация
от предмети е най-веселото, честно и подобно на живота
нещо, композиция, която все чета и препрочитам.

върни се | съдържание | продължи