Испанският писател АНХЕЛ ГИНДА (1948, Сарагоса) остава сирак с раждането си, при което майка му умира. Този факт белязва живота и творчеството му. Поет, критик и познавач на поезията, преводач, издател на поетически списания и поредици, автор на вестникарски колонки, напрегнатостта, с която живее и се учи е една от най-характерните му черти. Отдава години на преподавателска дейност в Сарагоса и в Мадрид, където живее, но остава свързан с родния си град и арагонската поетическа традиция.
         Първите му стихобирки Страстта или съмнението (1972), Имплозиите (11973), Дебнеща тишина (1973), Песни в изгнанието (1973), Коридорът (1974), Пътеката (1974), Елегия за Пилар Палярес Сукар (1974), Между любовта и омразата (1977), Алчен живот (1970-1979), които преработва в Здрачнебен блясък (1983), Горчивият бадем (1986), Светкавицата, която не секва (1989), Страшното, І: Експедиция към мрачините (1990), Манастирски двор. Поезия 1970-1990 (1990), която включва нова преработка на цялата му предишна поезия; След всичко (1994), Опознаване на страха (1996), Биография на смъртта (2001) и други.
         Автор е на афоризми, манифести, есеистика, преводач на италианска и португалска поезия. В своя манифест Полезна поезия (1994) Гинда декларира: „Защитаваме една полезна поезия, която освен обект на красота да бъде и субект на поведение. Да служи на човешкото същество: морално, за да живее; културно, за да разширява и укрепва познанието му; и естетически, за да се наслаждава. Една поезия, която да е стъпила в облаците, но с глава в земята, обвързана със съдбата на жените и мъжете на своето време. Която да се стреми да издига разговорния език до категорията на поетичен език и да съумява частичната истина на нейното послание да постига всеобща валидност.“