Всичко си хармонизира според разликата:
пустинята с леда, дървото със скалата,
нежната фурия на морето със звездите.
Раждаме се прозрачни като въздуха,
ставаме матови като мрамора.
Човек може да понася толкова болка,
колкото наслада е способен да приеме.
Камък, трева, огън, вода,
светлина, мрак, пясъчна буря:
всичко си хармонизира според разликата.
Градът, докато спиш, изгребва
дъното на тишината, правеща всичко ново.
Никой няма друга родина, освен самотата си,
никой не стига до никого, освен за да си иде;
има любовта в прегръдките си
жестокия метод да нахлупва намордник,
колкото ни изпълва от другия, ни опразва.
Облак, корен, песента на птиците:
всичко си хармонизира според разликата.

върни се | съдържание | продължи