Две години след смъртта ти,
аз ти се обаждам, майко, за да ти кажа,
че почистих кухненския кът, изтърках съдовете дори,
излъсках старата отварачка за консерви, потънала в мазнина.

Лицето ти е в светлина: не ми задаваш
никакви излишни въпроси, на които не мога да отговоря.
Днес носих диамантените ти обеци.
с розовото ти червило на устните си
се усмихнах като теб и казах в слушалката:
„Ало?“ –
Нима някой би могъл да разпознае гласа?

върни се | съдържание | продължи