Станахме в шест сутринта.
В Лион се присъединяват към нас
четиринадесет пътници.
На път за Женева спираме
в един автосервиз.
Възползваме се да пием кафе,
разговаряме за умората,
за умората
от маршрута. Сънят не е приключил
да затваря раните.
По-студено е от вчера.
Пред колонката за бензин, където
зарежда автобусът,
съзерцаваме, вглъбени, дъгата,
погледът ни разбира,
че тя е мостът на боговете.
След възобновяване на прехода
гидът ни предупреждава за
неудобствата, които причинява
цигареният дим в затворено пространство.
В Женева също говорят френски.

При портите на Женева, 16 март 1994

върни се | съдържание | продължи