На Педро Кано
(Вдъхновено от изложба със същото име.)
Нощта и нейните волани,
пресечените й огледала.
Лагеруваме извън стените на града,
търсим в тъмите подвижните му мостове.
Макар, навярно, след всичко,
да не поискаме да влезем
и забавяме крачки в окрайнините,
обхождаме останките
от живот в просъница.
От околовръст съзерцаваме очертаните им идоли,
Троянските им коне
и двойни телени мрежи,
опнати на височината на очите.
Съзерцаваме
как отстъпват времето си на пепелта,
как епохата им се прелива в буренака.
Избягваме къпинаците
с босите си нозе,
крушенци в смътното
слисване на този миг.
Робинзоновци на бряг без примирие.
Понякога се подслоняваме за кратко
в убежището на езика,
едва за да вдъхнем
глътката светлина във въртопа й.
Не успяваме да прекрачим при всичко
вратата без горен праг,
лабиринта й кървав.
Нито ще обитаваме
някой зигурат във Вавилон
преди да разсъмне.
---
* Пред вратите (лат.)
Из Лазар си изтръсква копривите (2005)
върни се | съдържание | продължи
|