Амалия Иглесиас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

РИТУАЛ С ВИОЛЕТКИ

 

Амалия Иглесиас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Виолетките са усмивките на мъртвите.
                                                                  Жан Пол Туле

 

 

Преди да изгрее слънцето
стигаме в глъбините на гората.
Такава тишина е, че се плашиш да я нарушиш,
забравяме тялото, обединяващо ни с гънките й.

 

Нощта иска да се върне към началото си,
будуваме като деца, уморени да сънуват.
Няма хлад тази утрин в сърцето,
полумракът ни гледа по различен начин,
но и ведрината на привичката.

 

Вече сме били тук,
на тази самотна и потайна церемония,
същата планина мисли за отсъстващите,
няколко птици шушнат имената ни.
Оперението им импровизира малка градинка,
учудваща интимност на малките нещица.
Мъхът, приглушаващ стъпките ни,
за да не събудим таласъма му.

 

Вече сме били тук,
на същото застинало приношение на скрежа.
Във време на пристан без завръщане
светлината в просъница размива очите.
Скромно е съкровището, което погребваме,
едва семенцата на по-голяма съдба,
виолетова вечност,
пишем с цветя един необходим рай.

 

 

 

 

 

Из Жаждата на реката (неиздадена)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. ноември 2007 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]