така както съм в гроба от пепел
въоръжена само с ухание на зюмбюл
изведнъж чувам жалния глас на един стар свят
и посърват червените криле на птиците
дъхът на утрото разбулва
воала на любовта в моите стихове

свежа утрин настъпва
с есенни радости по ръцете

върни се | съдържание | продължи