Йожен Йонеско

драматургия, поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

Момиче за женене

 

(пиеса в едно действие)

 

Йожен Йонеско

 

Превод от френски: Огнян Стамболиев

 

 

         „Хуморът ни кара да почувстваме с цялата му тежест трагичното или безизходното състояние на човека. Той е не само онзи вечно жив критически дух... не, не! Хуморът е единственото средство да се освободим от себе си, наистина едва ли след като сме го превъзмогнали, асимилирали и опознали, единственото средство да се издигнем над трагикомичното човешко състояние - болестта, наречена „съществуване“, писа някога Йожен Йонеско.
         Хуморът присъства във всичките му пиеси, като повечето от персонажите му са карикатури в същността си. Йонеско никога не е отделял комичното от трагичното, карикатурата от реалността. За него комичното е по-близо до абсурда и е по-добър проводник на отчаянието от трагичното. „Комичното, казваше той, не предполага никакъв изход - то просто лежи отвъд отчаянието, отвъд надеждата“.
         Малката пиеса-фарс „Момиче за женене“ е написана през 1953 г. и публикувана за първи път от голямото парижко издателство „Галимар“ през 1958 г. Посветена е на д-р Пиер Ехтер, брат на известния румънски драматург и белетрист Михаил Себастиан /познат у нас с пиесата си „Звезда без име“/. За първи път на сцена е поставена на 11 август 1953 г. в малката театрална зала „Юшет“ в Париж, заедно с още шест фарса от различни автори под режисурата на известния Жан Портиери, след което е играна с много голям успех в Европа и Америка. (Огнян Стамболиев)

 

 

 

 

         +++
         ГОСПОЖАТА носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля с виолетов жакет.
         ГОСПОДИНЪТ е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има брада.
         Двамата са седнали на пейка в парка.
         +++

 

 

         ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си само с отлични оценки.
         ГОСПОДИНЪТ: Не знаех, но го очаквах. Сигурен съм, тя е много смело момиче.
         ГОСПОЖАТА: Да, нямам основания да се оплаквам от нея, както правят повечето родители. Винаги съм била доволна от нея.
         ГОСПОДИНЪТ: Блазе ви! Значи добре сте се грижили за нея и добре сте я възпитали. В наше време рядко се срещат такива деца.
         ГОСПОЖАТА: Наистина ли?
         ГОСПОДИНЪТ: Да, по мое време децата бяха много по-послушни и по-привързани съм своите родители, разбираха жертвите, които се правят за тях, въпреки материалните трудности... От друга страна, е по-добре децата да не знаят за тези трудности, но...
         ГОСПОЖАТА: Така е... Децата бяха много повече...
         ГОСПОДИНЪТ: Наистина, изглежда, че във Франция вече спада раждаемостта...
         ГОСПОЖАТА: Така ли? Не зная нищо по този въпрос. И каква е сега раждаемостта?
         ГОСПОДИНЪТ: Ту спада, ту се повишава. В настоящия момент има рязка тенденция към покачване. Но във всеки случай утре може да спадне.
         ГОСПОЖАТА: Изглежда имате право!
         ГОСПОДИНЪТ: Наистина, трудно е да гледаш деца днес...
         ГОСПОЖАТА: Така е! Животът става все по-труден, все по-скъп. А едно дете се нуждае от доста неща, нали? Всичко поскъпва...
         ГОСПОДИНЪТ: Днес само човешкият живот е евтин и не струва почти нищо.
         ГОСПОЖАТА: Така е! Много е вярно това, което казвате! Да, имате пълно право.
         ГОСПОДИНЪТ: Да, освен това има и други неща, толкова други неща, освен поскъпването: катастрофите, земетресенията, епидемиите, пожарите, убийствата, самоубийствата, атомната бомба!
         ГОСПОЖАТА: Ах! Особено атомната бомба... Тя съвсем промени нашия живот. Промени климата, атмосферата, всичко! Ах, и знаете ли какво се говори сега?
         ГОСПОДИНЪТ: Какво? Говори се какво ли не. Ако човек слуша хората...
         ГОСПОЖАТА: Да, така е... Ако човек слуша хората, докъде ли ще стигне. Ами вестниците? Вестниците само лъжат, клеветят честните хора и не им дават думата да се защитят. Да, всички вестници лъжат, особено нашите...
         ГОСПОДИНЪТ: Не само вестниците лъжат, лъжат и хората. Затова, мила госпожо, правете като мен, не вярвайте на никого.
         ГОСПОЖАТА: Напълно съм съгласна с вас, господине. От днес вече няма да вярвам на никого. Благодаря ви за чудесния съвет.
         ГОСПОДИНЪТ: Казвам ви го от личен опит.
         ГОСПОЖАТА: Разбирам. Не всеки може да се похвали с вашия опит.
         ГОСПСДИНЪТ: Виждате ли, госпожо, днес удоволствията, развлеченията, силните емоции, киното, радиото и телевизията, големите магазини...
         ГОСПОЖАТА: Ах, да...
         ГОСПОДИНЪТ: ...и още: затворите, големите булеварди, социалните застраховки и всичко, всичко...
         ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав.
         ГОСПОДИНЪТ: Всичко, което прави привлекателен модерния живот, всичко това доведе човек до това положение, че самият той вече не може да се познае!
         ГОСПОЖАТА: Да, напълно сте прав, самият той вече не може да се познае!
         ГОСПОДИНЪТ: И все пак, ние с вас не можем да отречем прогреса, който така прогресира сега...
         ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав!
         ГОСПОДИНЪТ: ...прогресът в техниката, прогресът в приложните науки, прогресът в космонавтиката, прогресът в литературата и изкуствата. Изобщо: прогресът!
         ГОСПОЖАТА: Да, така е. Трябва да бъдем честни и да го признаем.
         ГОСПОДИНЪТ: Аз мисля, че можем да отидем и по-далече, като кажем, че нашата цивилизация еволюира. Да, разбира се, в положителен смисъл и това е благодарение на усилията на всички нации, населяващи тази планета.
         ГОСПОЖАТА: Вие сте напълно прав. Точно това исках да кажа и аз.
         ГОСПОДИНЪТ: Да, колко дълъг път изминахме от древността да наши дни. Ето: нашите деди са живеели в студени пещери, хранели са се със сурово месо и корени, обличали се с животински кожи...
         ГОСПОЖАТА: Да, наистина!... А ето: ние се радваме на централно отопление, на газ! Имало ли е подобно нещо в пещерите?! Разбира се, че е нямало!
         ГОСПОДИНЪТ: Ще ви кажа, госпожо, че ако бях дете...
         ГОСПОЖАТА: Да, детството, без съмнение, е най-хубавият период от живота на човека.
         ГОСПОДИНЪТ: Та като бях дете, живеехме на село. Спомням си, че тогава нямахме централно отопление и зимата се топлехме, знаете ли как? Със слънчевата светлина. И през зимата, и през лятото. Е, имахме и една газена лампа, а също и лоени свещи...
         ГОСПОЖАТА: И днес, когато стане авария и спре тока...
         ГОСПОДИНЪТ: Да, и машините се повреждат, нали, все пак, и те са измислени от човека. И не могат да минат без дефекти и повреди.
         ГОСПОЖАТА: Нека да не говорим сега за дефектите на хората. Да ги оставим настрани. Особено дефектите на мъжете. По този повод мога да кажа доста неща...
         ГОСПОДИНЪТ: Разбира се, съгласен съм с вас. Но ми кажете сега: защо човек трябва да прави толкова усилия, след като нищо на този свят не е съвършено? Особено машините.
         ГОСПОЖАТА: Трябва да признания, че никога не съм се замисляла по този въпрос.
         ГОСПОДИНЪТ: Виждате ли, госпожо, бъдещето на човечеството не е в машините, както твърдят някои. Не бива да вярваме, че машините ще заменят прогреса или Бога...
         ГОСПОЖАТА: Вие сте напълно прав, господине!
         ГОСПОДИНЪТ: Да, аз мисля, че човешката машина, все пак, е най-съвършеното нещо. Нали човекът ръководи машините. Той е и умът, и духът...
         ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав, господине.
         ГОСПОДИНЪТ: ...но машината си е машина, освен сметачната машина, която си смята сама...
         ГОСПОЖАТА: Точно така: тя си смята сама. Напълно сте прав, господине.
         ГОСПОДИНЪТ: Това е само едно изключение, което потвърждава правилото... Ето, преди малко говорихме за газената лампа и лоените свещи. Навремето с един петак купувахме цяло яйце...
         ГОСПОЖАТА: Не е възможно!
         ГОСПОДИНЪТ: Вярно е! Така беше!
         ГОСПОЖАТА: Добре, вярвам ви, господине!
         ГОСПОДИНЪТ: А с четири петачета плащах цял обяд в скромен ресторант, тогава храната не струваше нищо, не беше както сега.
         ГОСПОЖАТА: Наистина ли, господине?
         ГОСПОДИНЪТ: Да, с три франка и седемдесет и пет сантима си купувах чифт най-луксозни обувки от скъпа кожа или от лак... Ех, какви времена бяха тогава! Какво знаят сега младите?!
         ГОСПОЖАТА: Наистина ли?... Да, днес младите нищо не знаят. И са толкова неблагодарни.
         ГОСПОДИНЪТ: Сега животът поскъпна близо хиляда пъти. Затова можем ли да твърдим, че техническият прогрес ни прави по-богати и по-щастливи!
         ГОСПОЖАТА: Разбира се, че не можем, господине!
         ГОСПОДИНЪТ: Ще кажете ли сега, че има добър прогрес и лош прогрес, както добри евреи и лоши евреи, или добри германци и лоши германци, както има добри филми и глупави филми!...
         ГОСПОЖАТА: Опазил ме Бог! Не мога да кажа подобни неща!
         ГОСПОДИНЪТ: Защо не?! Можете да го кажете! Имате пълно право!
         ГОСПОЖАТА: Добре, ще го кажа!
         ГОСПОДИНЪТ: Аз уважавам всички мнения. Моите идеи са либерални!... Да, не случайно на този свят е имало Френска революция, кръстоносни походи, Светата инквизиция, папи, Ренесанс, Луи Четиринайсти, и толкова други безполезни неща!... Аз си платих доста скъпо смелостта да кажа всичко, което мисля, без да обидя никого...
         ГОСПОЖАТА: Наистина ли, господине? Имате пълно право!...
         ГОСПОДИНЪТ: Ами Жана Д`Арк? Питали ли сте се някога какво би казала тя, ако види всичко, което се случва днес?
         ГОСПОЖАТА: Да, питала съм се и то много пъти!
         ГОСПОДИНЪТ: Да, Жана Д`Арк няма да понесе това, което става днес! Ще поиска да бъде изгорена жива на кладата за втори път от англичаните, които след смъртта й станаха наши съюзници...
         ГОСПОЖАТА: Наистина, господине...
         ГОСПОДИНЪТ: Да, все пак, има и някои добри англичани.
         ГОСПОЖАТА: Но повечето от тях са лоши!
         ГОСПОДИНЪТ: Искате да кажете, че корсиканците са по-добри от тях, нали?
         ГОСПОЖАТА: Не, не исках да кажа точно това.
         ГОСПОДИНЪТ: Все пак, корсиканците вършат някаква работа. Те са много добри като пощальони. Помислете си: кой щеше да ни носи писмата, ако не бяха корсиканците?
         ГОСПОЖАТА: Да, те са едно необходимо зло.
         ГОСПОДИНЪТ: Злото никога не е необходимо.
         ГОСПОЖАТА: Имате пълно право, господине!
         ГОСПОДИНЪТ: Да не си помислите сега, че презирам пощальоните?
         ГОСПОЖАТА: Всяка професия заслужава уважение.
         ГОСПОДИНЪТ /става от мястото си/: Госпожо, вие казахте нещо много важно! "Всяка професия заслужава уважение!" Това изречение заслужава да стане поговорка. Позволете ми да ви поздравя. Да ви целуна ръка! Толкова ви уважавам! Вие...
         ГОСПОЖАТА /притеснена/: Ах, драги господине, аз съм една най-обикновена жена, без претенции.
         ГОСПОДИНЪТ: Уверявам ви, госпожо, че вие сте една необикновена жена...
         ГОСПОЖАТА: Господине, вие ме ласкаете!
         ГОСПОДИНЪТ /сяда на пейката/: Госпожо, вие сложихте пръст в раната! Предразсъдъците ще унищожат напълно нашето общество. То не уважава професорите, особено по-непрестижните...
         ГОСПОЖАТА: Да, господине, имате пълно право.
         ГОСПОДИНЪТ: Като не уважава професиите, нашето общество не уважава и детето. Не мислите ли, че е така, госпожо?
         ГОСПОЖАТА: Имате пълно право, господине.
         ГОСПОДИНЪТ: Може би нашите деца не знаят какво е това уважение?
         ГОСПОЖАТА: Може би.
         ГОСПОДИНЪТ: И все пак, ние сме длъжни да уважаваме детето, защото ако не бяха децата, човешкият род щеше да изчезне напълно, за нула време!
         ГОСПОЖАТА: Това исках да кажа и аз, господине!
         ГОСПОДИНЪТ: Когато не изпитваш уважение, значи че не държиш на думата си!
         ГОСПОЖАТА: Така е. Имате пълно право. Напълно съм съгласна с вас и затова ще кажа, че именно поради тази причина аз реших да дам на моята дъщеря солидно образование, много добро възпитание, добра и уважавана професия, за да може тя, сама, само със свои сили да постигне нещо в живота и да накара хората да я уважават.
         ГОСПОДИНЪТ: Постъпили ли сте много добре. Съвсем правилно. И какво е учила тя?
         ГОСПОЖАТА: Да, тя напредва твърде много в науките. Аз винаги съм мечтала да я направя... машинописка. Тя мечтаеше от дете за тази престижна професия. И тези дни получи диплома за това. Другата седмица ще я назначат в една канцелария.
         ГОСПОДИНЪТ: Трябва да е много горда с успеха си.
         ГОСПОДИНЪТ: Да, от три дни тя просто танцува от радост! И пее! Милата, от сутрин до вечер! Та дори и през нощта! Същинска птичка! Толкова съм щастлива с нея! Милото ми момиче!
         ГОСПОДИНЪТ: Не остава нищо друго, освен да й намеря сега един добър и почтен съпруг.
         ГОСПОДИНЪТ: Да, след като казвате, че е толкова умна, работлива, образована, добра и мила.
         ГОСПОЖАТА /поглежда към кулисите/: Ах, ето я и нея - Идва моето малко сладко момиче. Сега ще ви я представя.

 

         /Влиза дъщерята на Госпожата... Това е... мъж на около 45 години. Много едър, дебел, с гъсти, сключени вежди и огромни мустаци. Облечен е в син спортен комбинезон./

 

         МОМИЧЕТО - МЪЖ: Добър ден, майче. /Гласът му е груб и дебел. Прегръща майка си./
         ГОСПОДИНЪТ: Ах, колко прилича на вас, госпожо! Направо ви е одрал кожата!
         ГОСПОЖАТА /на Момичето-мъж /: Миличка, кажи добър ден на господина!
         МОМИЧЕТО - МЪЖ /прави реверанс - прикляква/: Добър ден, господине!
         ГОСПОДИНЪТ: Добър ден, мила госпожице! /на Госпожата/: Госпожо, поздравявам ви. Много добре сте възпитали това мило момиче! На колко години е?
         ГОСПОЖАТА: На деветдесет и три.
         ГОСПОДИНЪТ: А, значи вече е големичка?
         ГОСПОЖАТА: А, не! Тя ни дължи осемдесет години, така че сега е всъщност на тринадесет. Да, моето момиче е точно на тринадесет години.
         ГОСПОДИНЪТ: Е, ще минат бързо и останалите осемдесет. Животът лети по-бързо, отколкото можем да си представим... Госпожице, значи сте още малка? Непълнолетна?
         МОМИЧЕТО - МЪЖ /с още по-дебел и груб глас/: Да, господине, аз съм малка, малка, но знам и умея доста неща! Искате ли сега да ви покажа някои от тях? Сигурна съм, че много ще ви харесат! Не бягайте, моля ви се!
         /Бързо се спуска да прегърне Господина, но той ужасен успява да избяга./

 

         Завеса.

 

 

         Париж, 1953

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. септември 2006 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]