Йожен Йонеско

драматургия, поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

НОВИЯТ НАЕМАТЕЛ

 

(пиеса в едно действие)

 

Йожен Йонеско

 

Превод от френски: Огнян Стамболиев

 

 

 

Действащи лица:

 

ГОСПОДИНЪТ
ПОРТИЕРКАТА
ПЪРВИ НОСАЧ
ВТОРИ НОСАЧ

 

 

ДЕКОРЪТ

 

         Празна стая, без никакви мебели. В средата - отворен прозорец, който гледа към калкан на отсрещната сграда. Вдясно и отляво - врати с по две крила. Бели стени.

 

         В началото играта на актьорите трябва да бъде пределно реалистична, както и декорите /мебелите, които по-късно ще бъдат донесени тук/. Неусетно играта ще придобие друг ритъм, ще стане по-церемониална. Реалистичният маниер ще се завърне едва в предпоследната сцена на пиесата.

 

+

 

         При вдигането на завесата се разнася врява. Зад кулисите идват всякакви шумове - гласове, удари на чук, пеене, детски викове, ходене по стълби, звуци от латерна и т. н.
         Сцената остава празна до момента, в който се появява Портиерката с връзка ключове.

 

 

+

         ПОРТИЕРКАТА /припява със силен глас/: Ла-ла-ла-ла, тралала, тралала, трала-а-а! /Подрънква с ключовете/ Ла-ла-ла-ла! /Изведнъж млъква. Отправя се към отворения прозорец и се навежда навън./ Гюстав! Гюстав! Гюстав! Ей, Жорж, иди кажи на Гюстав да отиде при господин Кларанс!... Жорж!... /Мълчание./ Жорж!... /Мълчание./ И него го няма! /Навежда се навън през прозореца и продължава да си пее./ Ла! Ла! Ла! Ла! Ла! Ла! Ла!

 

+

         Шумът продължава, а Портиерката все така се е надвесила през прозореца. Отляво тихо влиза Господинът. Той е на средна възраст с черни мустачки, ръкавици, облечен в тъмни дрехи. Носи черен костюм, добре лъснати черни обувки, пардесю в едната ръка, малко кожено куфарче в другата. Отворил е съвсем леко и тихо вратата. Бавно се отправя към Портиерката и застава мълчаливо зад гърба й. Усетила чуждото присъствие, жената млъква, остава за няколко секунди в същото положение, докато Господитът казва:

 

         ГОСПОДИНЪТ: Госпожа Портиерката ли е?
         ПОРТИЕРКАТА /обръща се рязко към него, слага ръка на сърцето си, извиква силно уплашена/: А-а-а-ах! /хълца/ Извинявайте, господине, нещо се разхълцах! /Мъжът я гледа невъзмутим./ Току-що влязохте, нали?
         ГОСПОДИНЪТ: Да, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Гледах за Гюстав, да видя дали той или Жорж, или който и да е от двора!... Да извика господин Кларанс... Радвам се, че най-после пристигнахте.
         ГОСПОДИНЪТ: Както виждате съм вече тук, Госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Всъщност аз не ви очаквах точно днес... да, мислех, че ще дойдете утре... Добре дошли! Добре ли пътувахте? Уморен ли сте? Ах, само как ме уплашихте! Трябва да сте си свършили работата по-рано. Сигурно. Само че не очаквах да.../отново хълца/ Хълцам, много ви моля да ме извините. Това е заради изненадата. Всичко е готово, господине. Добре, че онези преди вас се преместиха навреме и си прибраха всичко. Възрастният господин излезе в пенсия. Не знам с какво точно се занимаваше. Казаха, че ще ми изпратят картичка. Господинът беше чиновник, но не беше нервен човек. Да не би и вие да сте чиновник? Да? Не сте ли? Не знам в кое министерство работеше. Вече съм забравила. Беше ми казал, но аз като не ги знам тези министерства... Всъщкност и моят съпруг работеше като чиновник. Бяха почтени хора, предните наематели. Всичко споделяха с мен. Аз, да знаете, съм много дискретна. Старата госпожа не работеше. Аз им чистех. Госпожата наемаше хора за домакинската работа, но когато нямаше кой, аз се занимавах с всичко у тях. /хълца/ Ах, какво да ви правя? Стреснах се! Много ме уплашихте! Така е, очасвах ви утре. Или в други ден... Те имаха и едно кученце, не харесваха котките, освен това тук е забранено да се държат котки, така казва собственикът, а ако питате мен - все ми е едно! Бяха добри хора и с положение. Нямаха деца. Неделя ходеха на село при някакви братовчеди. Прекарваха си ваканциите в Бургундия, откъдето беше и господинът. Сега като се пенсионира, отидоха там. Но той не обичаше бургундското, казваше, че му вдигало кръвното. Пиеха бордо, но не го обичаха много. Пиеха малко, не заради възрастта, и на млади години не пиели много... Какво да се прави? Не всички имаме еднакви вкусове, нали? В края на краищата бяха мили хора. А вие, господине? Къде работихе? В търговията ли? Чиновник ли сте? Рентиер? Пенсионер? Не, не сте пенсионер, вижда се, че сте още млад. Но нали някои се пенсионират по-рано? Ако пък човек е уморен? Е ако има достатъчно пари... Защо да не се пенсионира по-рано? Е, не всички могат. А тези, които могат, са истински късметлии! Господине, вие имате ли семейство?
         ГОСПОДИНЪТ /слага на пода куфара си и пардесюто/: Не, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Така, сложете си куфара тук. Каква хубава и здрава кожа. Да не се уморихте? Сложете го където искате. А, ето че хълцането ми спря. Слава Богу, мина ми вече. Дайте си шапката.
         /Господинът си сваля шапката/
         ПОРТИЕРКАТА: Не, няма нужда да я сваляте, нали сте си у дома. Как бързо се променят нещата, само преди седмица вас ви нямаше тук, още бяха онези хора... Какво можем да направим, нещата се променят, всички остаряваме, не сега вие сте си у дома, на мен ми е все едно, а тук е много приятно, къщата е хубава, сравнително нова е, само на двайсет години... Боже, как само лети времето!
         /Господинът мълчи. Прави няколко крачки из стаята, оглежда внимателно на всички посоки - стените, пода, вратите, таван. Държи ръцете си зад гърба, докато Портиерката не престава да говори./
         ПОРТИЕРКАТА: Ааа, да знаете, господине, че те оставиха всичко в ред. Бяха много чисти хора, много подредени и изискани. Е, имаха си и те някои малки слабости, както предполагам, си имате и вие. Както всеки човек. Истината е, че те не бяха особено разговорливи, нито много мили, не, те съвсем не бяха разговорливи, те почти не ми говореха. Бяха по-скоро прости, особено старият, а тя, дъртофелницата, един ден взе, че изхвърли котарака през прозореца и той, горкият, падна - буф! - точно върху главата на собственика. Добре ,че не беше върху моите цветя! А той, дъртакът, я биеше, да, биеше я, ако искате вярвайте, да, господине, биеше я, и това сега, в наше време! Да, това си беше тяхна лична работа, аз съвсем не съм се месила в техните отношенияь никога! Опазил ме Бог! Веднъж, когато им занесох в стаята малко коняк, чух старата да крещи по него: „Нещастник, жалък тип, нищожество, продавач на говна!“... /смее се гръмко. Господинът, без да промълви дума, проверява много задълбочено ъглите на стаята, прозорците, докосва вратите, бравите, пантите... Портиерката продължава да говори, а външните шумове се смесват с гласа й./ ...Чухте ли: „Продавач на говна!“ Ха-ха-ха!... Господи, само колко се смях!... Извинявайте, не биваше да ви казвам тези неща, нямаше защо, всъщност те бяха много мили хора, няма за какво да се оплаквам от тях, може би само за онази Нова година... А за къщата не се притеснявайте, господине, тя, къщата е много солидна, но не е строена сега, така е, сега не са правят къщи като тази... Ще се почувствате добре тук, винаги е тихо, спокойно, нямаме проблеми, неприятности, никога не съм викала полиция тук. Само към три часа всеки ден минава един полицейски инспектор и започва да крещи, казва, че щял да арестува всички в квартала...
         ГОСПОДИНЪТ /посочва с пръст/: Госпожо, прозореца!
         /Гласът на мъжа е тих, шепне, произнася равно всяка дума./
         ПОРТИЕРКАТА: Да, ах, много съжалявам, господине! Веднага ще почистя. Няма да ви вземам скъпо, господине, ще се рзберем, няма да имате никакви проблеми...
         ГОСПОДИНЪТ /прави същото движение, спокойно/: Прозореца, госпожо!
         ПОРТИЕРКАТА: Да, господине, разбира се, много съжалявам, забравих! /Затваря прозореца: външните шумове се отдалечават/... Знаете как е, господине, говориш, говориш, думата дума отваря и времето отлетяло!... /Господинът продължава „инспекцията“ си./ Затворих прозореца, готово! Виждате ли: вече сте си у дома. И прозорецът се затваря лесно./ Господинът проверява бравата на прозореца, после отново оглежда прозореца./ Прозорецът гледа към двора, но тук е доста светло. Все пак сме на шестия етаж...
         ГОСПОДИНЪТ: На партера имаше свободна стая.
         ПОРТИЕРКАТА: Ах, да, разбирам, малко ще ви е трудно на шестия егаж, сградата е без асансьор...
         ГОСПОДИНЪТ /мърмори повече на себе си/: Няма значение. Не съм толкова уморен, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Затворихте прозореца. Не обичате ли слънцето, господине? Наистина то понякога дразни очите. В определена възраст вече започва да вреди на кожата и очите...
         ГОСПОДИНЪТ: Не затова, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Да, наистина, не е много приятно когато пече силно... Имате ли на какво да си легнете тази вечер? Мога да ви услужа с едно легло! /Господинът отново е започнал да инспектира стаята. Оглежда къде би могъл да помести мебелите си, прави си знаци и измервания за себе си, мислено размества вещи и мебели. Изважда рулетка от джоба си и започва да мери с нея./ Ще ви помогна за мебелите, господине, ще ви дам идеи, имам голям опит. Ще ви чистя . Не вярвам мебелите ви да пристигнат още днес - няма да хукнат веднага да ви ги донесат, нали ги знаете...
         ГОСПОДИНЪТ: Защо не, госпожо?
         ПОРТИЕРКАТА: Значи мислите, че ще ви ги донесат още днес? Би било чудесно да ви ги донесат, защото всъщност аз нямам излишно легло, за да ви дам за тази нощ, така че...Познавам ги аз, ехе-е-е, не ми е за първи път да си имам работа с тях, знам, че няма да хукнат точно днес, нали е събота... Да, събота е, не е сряда... Аз имам едно легло за вас... После ще ви почистя тук... / Готви се да отвори прозореца./
         ГОСПОДИНЪТ: Госпожо, моля ви!
         ПОРТИЕРКАТА: Какво има? /отново иска да отвори прозореца/ Искам да извикам Жорж да каже на Гюстав да отиде при господин Кларанс...
         ГОСПОДИНЪТ: Оставете прозореца затворен, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Защото господин Кларанс искаше да разбере дали господин Йосташ, който е приятел с господин Гюстав, както и с Жорж, да, дали са те някакви роднини, далечни роднини, но...
         ГОСПОДИНЪТ: Оставете прозореца затворен, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Добре, добре, добре, разбрах, не искате, но разберете, аз няма да ви преча сега, имате пълно право. Прозорецът е ваш, не е мой. Не ибх искала да... добре, разбрах, вие командвате тук, вие сте наемателят на този апартамент, който всъщност не е никак скъп, да, в края на краищата, това си е вашият прозорец, защото днес всичко се купува с пари, такъв е животът, аз нищо не казвам, не се бъркам, това си е ваша лична работа, но трябваше да сляза цели шест етажа, за да извикам Гюстав, аз, старата жена, на моята възраст. Ох, всички мъже са капризни, не мислят за нищо, но ви казвам, че няма да има проблем, ще ви чистя добре, както се казва: слвуга ваша, на нашите услуги, нали така, любезни господине?
         ГОСПОДИНЪТ: Не, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Как?! Защо?!
         ГОСПОДИНЪТ: Просто нямам нужда от вашите услуги, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Как?! Как така да нямате?! Но това е върхът! Та вие сам ме помолихте, съжалявам, че нямах поне един свидетел, повярвах на думите ви., Господи, сякаш кукувица ми изпи ума... така е, аз съм прекалено добра...
         ГОСПОДИНЪТ: Не, госпожо, не. Не се сърдете.
         ПОРТИЕРКАТА: Ще видиш ти!
         /Някой чука на вратата вляво./
         ГОСПОДИНЪТ: Мебелите пристигнаха.
         ПОРТИЕРКАТА: Ще отида да отворя. Не се притеснявайте, това е мое задължение - да отварям и затварям. На вашите услуги, любезни господине!
         /Отива да отвори вратата, но Господинът застава пред нея и я спира./
         ГОСПОДИНЪТ /напълно спокоен/: Госпожо, моля ви, не правете нищо.
         /Отива към вратата вляво, отваря я, докато Портиерката, с ръце на кръста, вика:/
         ПОРТИЕРКАТА: Но това е вече прекалено! Държи се добре с теб, обещава ти какво ли не, и луната, и звездите, а след това изобщо не държи на думата си!
         /Господинът отваря вратата, Влиза Първият носач./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Добра вечер, госпожи и господа!
         ГОСПОДИНЪТ: Пристигнаха ли мебелите?
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Можем ли да ги докараме тук?
         ГОСПОДИНЪТ: Да, господине, бъдете така добър.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Добре, господине. /Излиза./
         ПОРТИЕРКАТА: Мисля, че няма да можете да подредите всичко сам, господине.
         ГОСПОДИНЪТ: Ще ми помогнат носачите, госпожо.
         ПОРТИЕРКАТА: Нямаше нужда да викате чужди хора да ви помагат. Аз не ги познавам, никога не съм ги виждала, малко е опасно да се доверявате на чужди хора. Можеше да помолите моя съпруг да ви помогне. Не бива да ги пускате да влизат тук. Не трябва да имате доверие на никого. Не се знае какви неприятности можете да имате. Това е моят втори съпруг. Той е тук долу, безработен е, но е здрав мъж, няма да му бъдат излишни вашите пари, защо да ги давате на други хора, може да ви свърши добра работа и той. Трябва да ви кажа, че е туберкулозен и трябва да припечели малко за хляб, онези там имат право да стачкуват, така често правеше и моят първи съпруг, да той не се интересуваше от нищо, един ден ме изостави и аз останах като втрещена! Е аз не съм лоша домакиня, ще ви чистя и готвя, ще ви бъда добра домашна помощничка...
         ГОСПОДИНЪТ: Госпожо, казах ви вече, нямам нужда от вашите услуги, моля да ме извините, но ще мога да се оправя и сам.
         ПОРТИЕРКАТА /крещи, разгневена/: Поискай прошка! Поискай прошка! Поискай прошка! Това вече е върхът на подигравката! Да знаеш: никак не обичам да се подиграват с мен! Съжалявам за старците, дето бяха тук - те знаеха как да се държат, не бяха като тебе. Бяха най-благородните хора, които съм срещала, толкова услужливи, толкова внимателни, уважаваха ме, вярно губех си времето с тях, но аз съм свикнала да ме викат тук и там...
         /Шумовете отвън се изясняват, това са удари на чук, заедно с други шумове, идващи зад кулисите. Господинът вдига рамене. Портиерката продължава да вика: Не вдигайте шум! Престанете! Нищо не мога да чуя! /На Господина:/ Не се безпокойте, няма да отворя прозореца, няма да ви счупят стъклата, аз съм честна жена, никого не съм обидила или излъгала, значи съм дошла напразно тук, напразно съм чистила, не биваше да ви слушам!
         /Вратата отляво се отваря и отново се появява Първият носач. Носи две табуретки, докато Портиерката продължава дитирамбите си./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /на Господина/ : Донесох ги! Къде да ги сложа?
         ПОРТИЕРКАТА /на Първия носач/: Той е измамник и няма да ви даде и стотинка, той е от онези типове, които си мислят, че всичко на този свят се купува с пари!
         ГОСПОДИНЪТ /спокойно, на Носача/: Поставете едната там, господине, а другата - ето тук!
         /Посочва две места за тебуретките./
         ПОРТИЕРКАТА /на Носача/: Ще ти счупи костите.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Добре, господине.
         /Носачът поставя табуретките на посочените места./
         ПОРТИЕРКАТА: Такъв е животът за хора като нас.
         /Първият носач излиза. Портиерката се обръща към Господина./
         ПОРТИЕРКАТА: Господине, не зная кой сте, но мисля, че все пак аз не съм случаен човек, аз... познавам ви... госпожа Матилда... Знаете ли коя съм? Аз съм госпожа Матилда! Госпожа Матилда!
         ГОСПОДИНЪТ /невъзмутимо, изважда малко пари от джоба си/: Ето, госпожо, вземете за безпокойството.
         /Подава й парите./
         ПОРТИЕРКАТА: А, не, Вие, господине, за каква ме вземате? Аз не съм някоя просякиня. Господине, аз можех да имам и деца, но вината не е моя, вината е на мъжа ми, сега щях да имам вече големи деца, не, нямам нужда от вашите пари!
         /Взема парите и ги прибира в джоба на престилката си./
         ПОРТИЕРКАТА: Много Ви благодаря, господине!... Така че решихме: можете да ме помолите винаги когато поискате, но аз няма да поддържам домакинството ви, да, такъв като вас не бях виждала досега, да не иска помощ, да, след като искате да правите всичко сам, макар че на вашата възраст... / Продължава своята тирада, докато Господинът се отправя към вратата, като тактически размества двете табуретки, след това се отдърпва назад и ги наблюдава./ ...Един порочен, да, един порочен човек в нашата къща, който не се нуждае от нищо, дори и от едно куче. В днешно време улиците са пълни с покварени хора! Боже мой, какви времена! Какво нещастие за нашата къща! Къща на почтени хора! /Започва да вика./ Да дойдете тук и да изплашите хората! Та аз можех да падна от прозореца! Да, наистина, можех да падна! От време на време ходя на кино да видя някой филм. Това е всичко! Аз дори не знам точно какво искат тези хора...
         /Накрая, Господинът е поставил двете табуретки на старите им места, след като се е отдръпнал назад, за да ги съзерцава./
         ПОРТИЕРКАТА: Тези хора си нямат представа както е това живота. През цялото време мърморят и заплашват другите...
         ГОСПОДИНЪТ /продължава да гледа табуретките, със сдържано задоволство, доколкото му позволява флегматичния темперамент/: да, сега е много по-добре!

 

         /Първият носач влиза с трясък през лявата врата, носейки ваза за цветя./
         ПОРТИЕРКАТА /със същия тон/: За кои се вземат те? Един Господ ги знае. Някакви бандити, някакви хаймани, някакви простаци...
         ГОСПОДИНЪТ /на Носача/: Насам, господине, ако обичате.
         /Посочва единия край на сцената, в дъното, вляво./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Там ли? Добре, господине!
         /Пюрвият носач се отправя към посоченото място./
         ПОРТИЕРКАТА /със същия тон/: И ти предлагат толкова срамни неща, и всичко това за пари, за пари...
         ГОСПОДИНЪТ /на Носача, който не е поставил вазата на посоченото място/: Не, не там, а в ъгъла, точно в ъгъла...
         ПОРТИЕРКАТА /със същия тон/: Само че тези на мен съвсем не ми минават!
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Тука ли, господине?
         ГОСПОДИНЪТ: Да, точно там, така е по-добре...
         ПОРТИЕРКАТА: Не всичко се купува с пари, господине, не всичко е толкова жалко. При мен такива не минават, да знаете!
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /на Господина/: Но къде ще сложите останалите неща?
         ГОСПОДИНЪТ: Помислил съм за всичко, ще видите, че има място за всичко.
         /Носачът излиза отляво./
         ПОРТИЕРКАТА: Точно това очаквах, знаех си аз, познавам тези господинчовци, улиците са пълни с тях, по цял ден гонят фустите, знам ги аз, мене не могат да ме излъжат. Знам аз какво ви трябва, господа, знам, че искате да ме използвате мене, почтената жена, домакинята, майката, да ми правите подобни мръсни предложения, тъкмо на мен!, на мен, почтената омъжена жена и майка, не, не, аз съвсем не съм толкова глупава, за щастие, не съм и откачена. В тази къща, господени, има цял полицейски инспектор, ще взема да се оплача и ще видите как веднага ще ви арестуват. Освен това имам и съпруг, който веднага ще ме защити. Значи така? Нямате нужда от никого, така ли казахте? Ще видим тази работа!
         ГОСПОДИНЪТ /който всъщност не е казал нищо обезпокоително, се обръща към Портиерката, напълно спокоен, без да повишава тон, съхранил достойнството си./: Госпожо, моля ви, не се тревожете, моля ви, послушайте ме! Няма да какво да се тревожите!
         ПОРТИЕРКАТА /леко притеснена/: Как смеете да ми говорите така, на мене, една почтена омъжена жена и майка?! Не, така не може! Още не сте дошйъл и и вече... Накарахте ме да се кача дотук, ангажирахте ме, а после, без никаква причина, решихте да ме отпратите, така, без да се церемоните! Онези старзи, които живееха тук преди вас, точно на това място, където сте застанали сега...
         ГОСПОДИНЪТ /напълно спокоен, със скръстени ръце/: Госпожо, слезте долу, в партера, във вашата стая. Нямам нужда от вас. Може да е пристигнала пощата.

 

         /Портиерката млъква, сякаш обзета от внезапен страх. Господинът я гледа безмълвен. После се обръща към вазата за цветя и дълго я съзерцава. Като се възползва, че Господинът е с гръб към нея, Портиерката бързо се запътва към дясната врата, мърморейки под носа си./

 

         ПОРТИЕРТАКА: И за какво е сложил тази ваза тук? Какво ли ще прави с нея? / Стига до вратата и продължава на висок глас:/ На мен, почтената омъжена жена и майка! Представяте ли си?! Не, такива пред мен не минават! Ще се оплача на инспектора! / Тъкмо излиза и се сблъсква с Втория носач./: Внимавай, по-леко! / Излиза. Гласът й кънти зад кулисите. Господинът се обръща към новодошлия. / На мен тия не минават! Няма да се оставя аз!
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Добър ден, господине. Дойдох за мебелите.
         ГОСПОДИНЪТ: Добър ден. Благодаря ви. Вашият колега е вече тук. /Посочва с пръст вляво./
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Много добре. Ще отида да му помогна. /Преминава сцената. Отправя се към лявата врата. Забелязва двете табуретки в ъгъла на стаята. Вазата е около 30 см висока. / Виждам, че вече сте започнали.
         ГОСПОДИНЪТ: Да, вече започнахме.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Той отдавна ли е тук?
         ГОСПОДИНЪТ: Не, от няколко минути.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Има ли още много неща?
         ГОСПОДИНЪТ: Има. /Шум отляво./ Качва се по стълбите.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /иззад кулисите/: Дойде ли? Ела да ми помогнеш!

 

         /Вторият носач излиза отляво, изчезва за секунда и пак се появява, движейки се тежко. В същото време, Господинът размахва ръце в различни посоки, указвайки местата, където трябва да се поставят мебелите и вещите, посочва към тавана, пода, вляво, вдясно и т. н....

 

         ГОСПОДИНЪТ: Едно, две, три четири, едно, две...
         /Вторият ночас е донесъл почти всичко в стаята. Иззад кулисите се носи гласът на Първия носач/:
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /с голямо усилие/: Хайде, така, хайде, сега, дръж!
         ГОСПОДИНЪТ /със същия тон/: Едно, две, три четири, едно, две, три...
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Хайде, хайде, още малко!
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Дръж здраво!
         ГОСПОДИНЪТ /все със същия тон/: Едно, две, три...

 

         /Двамата носачи млизат в стаята и донасят, с големи усилия, втора ваза, която изглежда много лека, но усилието им е невероятно голямо./

 

         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /с огромно усилие/: Хайде, така, давай, така!
         ГОСПОДИНЪТ /със същия тон/: Едно, две, три, четири, едно...
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /на Господина/: Това къде да го сложим?
         ГОСПОДИНЪТ /обръща се към Носачите/: Сложете го... Сложете го...там, ако обичате!
         /Посочва с пръст към лявата врата, близо до края на сцената./ Така!
         /Носачите поставят вазата на посоченото място./Точно така. Отлично!
         /Носачите се изправят, потриват ръце, изваждат кепетата си, избърсват потта си. От стърбата се чува гласът на Портиерката, смесен с гласовете на други лица, постепенно шумовете утихват./
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Ако всичко тежи като това, тежко ни и горко!
         ГОСПОДИНЪТ: Уморихте ли се, господа?
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: А, не, в никакъв случай... Свикнали сме! /на колегата си/ : Хайде да не губим време, хайде да си вървим!
         /Излизат отляво/
         ГОСПОДИНЪТ /брои/: Едно, две, три, четири, едно, две, три, четири... /После изважда рулетка и започва да измерва с нея./ Тук е додбе, после и тук, другата там... Та-ка!
         /Първият носач влиза отляво. Носи друга ваза, доста тежка за него./
         ГОСПОДИНЪТ /посочва другия край на сцената, в дъното, вдясно. Носачът изпълнява нарежданията му, докато Господинът продължава да измерва и говори/:...едно, две, три, четири, пет, едно, две, три, пет, седем... Добре, да видим, да ще стане, става...
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Добре ли е тук, господине?
         /При все, че предметите, които внасят Носачите, стават все по. Обемисти, изглежда, че за двамата мъже стават по-леки, докато накрая те започват да си ги подхвърлят като играчки./
         ГОСПОДИНЪТ: Да, господине, там ще бъде по-добре.
         /Първият носач излиза отляво, докато Вторият влиза през същата врата с нова ваза, напълно еднаква с другата./ Тази тук, ако обичате. / Посочва място вдясно към авансцената./
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: А, добре!
         /Поставя вазата долу, излиза отляво, другият влиза с две табуретки, напълно еднакви с първите./
         ПЪРВИЯТ ВОСАЧ: А тези къде да ги сложа, господине?
         ГОСПОДИНЪТ /посочва вратата отдясно/: Там, от двете страни на тази врата, за да бъдат двойка като другите две.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Да, трябваше да се досетя сам... /Отива и поставя табуретките./ Уф! Има ли вече място?
         /Спира за миг в средата на стаята, после излиза отляво./
         ГОСПОДИНЪТ: Да, всичко стана много добре. Помислих за всичко.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ /излиза отляво, с куфар/: Там, господине...
         /Посочва към дясната страна на прозореца в дъното и се насочва към него. Но Господинът го спира./
         ГОСПОДИНЪТ: Не, не, не там, не става...
         /Посочва към лявата страна на прозореца. Вторият носач оставя вазата и казва:/
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Много добре, господине. Но моля ви, бъдете малко по- точен в указанията си.
         ГОСПОДИНЪТ: Добре.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /докато Вторият носач излиза отляво, влиза и носи еднокрака масичка за цветя./ А това къде?
         ГОСПОДИНЪТ: Ах, да! Няма да е лесно да му намерим място...
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Може би тук? /Отива вляво, до прозореца./
         ГОСПОДИНЪТ: Чудесно! Това е идеалното място. Да, точно там. /Първият носач излиза./
         ВТОРИЯТ НОСАЧ /влиза с друга малка масичка/: А тази?
         ГОСПОДИНЪТ: Тук, ако обичате.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ /поставя масичката/: Но така няма да имате място за чиниите.
         ГОСПОДИНЪТ: Предвидил съм го.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Много бих искал да разбера къде.

 

         /Вторият носач излиза отляво, откъдето влиза Първият носач с трута масичка./

 

         ГОСПОДИНЪТ /на Първия носач/: До другата.

 

         /Докато Първият носач оставя масичката и излиза пак отляво, влиза Вторият с нова масичка. Господинът чертае с тебешир кръг, после втори, още по-очертан, в първия. После прекъсва „рисунката“ си и посочва място за новата масичка./

 

         ГОСПОДИНЪТ: Там, до другата стена, до другата! /Докато вторият носач паставя масичката, Господинът продължава да чертае кръга, после казва: Така ще бъде много по-добре! /Вторият носач излиза и влиза другият, понесъл нова масичка./ Дои другия!

 

         /Посочва мястото. Носачът я оставя и излиза през лявата врата. Останал за малко сам, Господинът брои масичките./

 

         ГОСПОДИНЪТ: Да, да, сега би трябвало...
         /Отдясно влиза Първият носач с друга масичка./... Да, точно така...
         /Първият носач излиза отляво и след малко влиза отдясно. Вторият влиза отляво и излиза отдясно. Двамата носят други масички и различни предмети, столове, паравани, лампиони, книги. Оставят ги на пода, от двете страни на сцената. Движенията им се пресичат така, че във всеки момент на сцената е поне единият от тях./

 

         ГСПОДИНЪТ: Всичко тук... да, тук. /Вещите започват да се струпват отляво и отдясно на сцената. Господинът се обръща към Първия носач, който е влязъл отляво, вече с празни ръце./ : Сега можете вече да донесете стълбата. /Първият носач излиза, откъдето е влязъл. Вторият влиза отдясно./ Стълбата! /Вторият носач излиза от вратата, от която е влязъл./

 

         ГОСПОДИНЪТ /потрива доволно ръце, поглежда към стените./: Да, ето че всичко вече си идва на мястото. Да, да, ще бъде много приятно тук. Да, никак няма да е зле.

 

         /Отляво и отдясно, откъдето са излезли преди малко, влизат двамата носачи. Господинът, без да каже нищо, им посочва стените./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Добре.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Добре.
         /Двамата поставят двете стълби до двете стени./
         ГОСПОДИНЪТ: Оставете там стълбите, а сега можете да донесете картините.

 

         /Двамата носачи слизат от стълбите и излизат отдясно и отляво. На излизане, Вторият носач стъпва върху кръга, нарисуван в центъра на сцената./
         ГОСПОДИНЪТ: Внимавайте, внимавайте да не изтриете кръга.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Ах, да, няма да го изтрием.
         ГОСПОДИНЪТ: Внимавайте! /Вторият носач излиза, влиза Първият, който носи голяма картина, представяща едно ужасно грозно лице на старец. /Внимавайте! Внимавайте за кръга! / Казва всичко това със спокоен тон./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Ще се постарая. Не е лесно да внимаваш, когато носиш тежко.
         ГОСПОДИНЪТ: Окачете картината.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Да, господине...

 

         /Качва се на стълбата и внимателно окачва картината. От другага страна влиза Вторият носач, също понесъл голяма картина, представяща също едно едно ужасно грозно лице на старец./
         ГОСПОДИНЪТ: Това са моите дядовци. /На Втория носач/: Качете се на стълбата и окачете картината.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ /от стълбата, като държи картината в ръце/ : Господине, никак не е лесно с тези ваши кръгове тук. Особено когато трябва да нося тежко. /Окачва картината./
         ГОСПОДИНЪТ: Възможно е.

 

         /Докато носачите са заети с картините, Господинът взема по някоя книга или някой друг по- дребен предмет. Занася ги до центъра на сцената и след това ги връща на мястото им, след като ги е разгледал добре, повдигайки ги високо над главата си. После той побутва леко някои от мебелите, повтаря с тебешир контурите на кръговете - всичко това прави мълчаливо. Отвън се чуват леки шумове, които постепенно се превръщат в музика. Господинът разглежда картините и цялото помещение с нескрито задоволство. И той, и носачите вече са приключили работата си. Мълчание. Носачите слизат от стълбите, свиват ги и ги поставят опрени върху празните пространства до вратата. После се приближават до Господина, който съзерцава картините./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /посочва картините/: Добре ли е?
         ГОСПОДИНЪТ: Дали е добре?
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Бих казал, че е добре.
         ГОСПОДИНЪТ /гледа картините/: Изглеждат добре закрепени. /Пауза./ Сега донесете тежките мебели.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Аз ожаднях.
         /Бърше потта от челото си./
         ГОСПОДИНЪТ: Тогава да донесем бюфета. /Носачите се отправят към дясната врата. Господинът се обръща към прозореца./ Едно, две, тук...
         /Преди Носачите да влязат през дясната врата, на сцената се появява бюфет, вкаран от невидима сила. Врата се затваря, бюфетът сам влиза в стаята, а Носачите се появяват изотзад, докато Господинът посочва мястото, където трябва да бъде поставен./
         НОСАЧИТЕ /отиват малко към средата на стаята/: Къде?
         ГОСПОДИНЪТ /с гръб към залата, протегнал ръка към прозореца/: Ей, там!
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Няма да имате никаква светлина, господине!
         ГОСПОДИНЪТ: Нищо, нали има електричество.

 

         /Първият носач премества бюфета към прозореца, но той не е достатъчно висок, за да скрие цялата светлина, идваща отвън. Вторият отива до едната от вратите и щраква ключа за лампата, след което донася една картина със зимен пейзаж и я слага над бюфета: сега прозорецът е напълно закрит. Първият носач отваря бюфета, изважда бутилка, отпива глътка и я подава на Втория, който след като отпива глътка и той, я подава на Господина./

 

         ГОСПОДИНЪТ: Не, аз не пия алкохол.

 

         /Носачите отпиват от бутилката по ред и поглеждат към закрития прозорец./

 

         ГОСПОДИНЪТ: Така е по-добре.

 

         /Носачите, оибърнати с гръб към публиката, продължават да пият. Съзерцамат бюфета с картината над него./

 

         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Ха! Ха! Ха!
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Ха! Ха! Ха!
         ГОСПОДИНЪТ: Не е много добре. /Посочва към картината над бюфета./ Не ми харесва. Обърнете я!
         /Носачите обръщат картината. Господинът следи движенията им. Вижда се гърба на платното с черна рамка и връзки от канап. Носачите се връщат към бутилката, която си подават по ред. Гледат към обърнатата картина. Мълчат./

 

         ГОСПОДИНЪТ: Така е по-добре.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Да, по-приятно стана.
         ГОСПОДИНЪТ: И по-скромно.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Да, по-приятно и по-скромно.
         ГОСПОДИНЪТ: Да, много по-приятно и много по-скромно.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Да, да...
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Да, да...
         ГОСПОДИНЪТ: Така вече няма да се вижда нищо...
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Наистина, така е по- добре.
         /Мълчание./

 

         ВТОРИЯТ НОСАЧ /след няколко секунди, обръща празната бутилка с гърлото надолу./: Вече няма!
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Последната капка!
         ВТОРИЯТ НОСАЧ /продължава да държи бутилката в същото положение/: Вече няма!
         ГОСПОДИНЪТ: Не, аз не пия.

 

         /Първият носач взема бутилката от Втория и я връща в бюфета./

 

         ГОСПОДИНЪТ: Така и съседите няма да ми пречат.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Така ще е най-добре за всички.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: И всички ще бъдат доволни.
         ГОСПОДИНЪТ: Всички ще бъдат доволни. /Пауза./ Добре, хайде сега на работа. Моят фотьойл.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Къде да го сложим?
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Къде да го сложим?
         ГОСПОДИНЪТ: В кръга. /Посочва кръга от центъра на сцената./ Внимавайте да не изтриете кръга.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Сега ще го виждаме по-добре.
         ГОСПОДИНЪТ: Донесете го! /Първият носач се отправя към дясната врата, но Господинът се насочва към Втория./: Сега тежките мебели - розовия гардероб.

 

         /Първият носач се появява отдясно, понесъл фотьойл на гърба си. Вторият се запътва към лявата врата, от която се появява половината от друг гардероб. Движенията стават все по- мудни - от този момент мебелите се появяват един след друг, изтиквани през двете врати, но само до половината. Веднага след като носачите ги издърпват към центъра на сцената, други мебели започват да влизат през вратите и т. н. Първият носач е грабнал друг фотьойл, докато Вторият тегли огромен гардероб, легнал хоризонтално. Накрая Първият оставя фотьойла в кръга. /

 

         ГОСПОДИНЪТ /разглежда розовия гардероб/ : Розовият е много красив!
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /след като е поставил фотьойла в кръга/: Да, красив фотьойл.
         ГОСПОДИНЪТ /докосва дъното на фотьойла/: мек е. И е много добре тапициран. /на Първия носач/: Донесете и останалите, моля ви, господа.

 

         /Първият носач се отправя към дясната врата, където намира легнал друг розов гардероб. Вторият носач тика някакав шкаф и поглежда въпросително към Господина - къде да го сложи?/

 

         ГОСПОДИНЪТ: Там! /Шкафовете, които могат да бъдат общо четири, биват поставени по нареждане на Господина край трите стени на стаята, успоредно на останалите редици мебели. Носачите питат вече с очи къде да ги разположат, а Господинът посочва с пр ъст/ : Там! Там! Там! И там!

 

         /При всяко „Там!“, носачите кимват утвърдително с глава. След четирите шкафа, идва редът на по-малките мебели: канапета, масички, плетени кошчета, някои по-скромни предмети и други, които биват поместени сред останалите, покрай стените, така че Господинът остава като затворник между гях в кръга, нарисуван в центъра на сцената. Всичко заприличва на нещо като потискащ балет с бавни, все по-бавни движения./

 

         ГОСПОДИНЪТ /докато Носачите мъкнат нови мебели и го питат къде да ги поставят, а той седи във фотьайла, подпрял едната си ръка върху ръкохватката, а с другата дирижира движенията на двамата мъже/: Там...там...там...там...там...там...там....там....там...там...там...там...там....там...там...там...там...

 

         /Това трябва да продължи доста време! Бавността на действието може да бъде дублирана от съвсем бавните движения на Носачите. После нормалният ритъм се завръща. Първият носач донася, от дясната врата, радиоапарат. На неговия ням въпрос, Господинът леко повишава глас/:

 

         ГОСПОДИНЪТ: А, не, това, разбира се, не!
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Не работи.
         ГОСПОДИНЪТ: Добре, сложете го тук. /Посочва едно празно място до фотьойла. Първият носач изпълнява нареждането и отива към дясната половина на сцената за други неща, докато от лявата, с въпросителен поглед, влиза Вторият носач, носейки кофа./ Да, тук, разбира се.

 

         /Господинът посочва другата страна на фотьойла. Вторият носач поставя кофата, след което и двамата мъже се връщат с други мебели, струпвайки ги около фотьойла. Играта продължава вече без думи, в пълно мълчание - шумът, който вдига отвън Портиерката, постепенно заглъхва. Носачите продължават да струпват мебелите, без да вдигат шум. При всяко влизане двамата мъже питат с поглед къде да оставят предметите, а Господинът мълчаливо им посочва местата- кръгът се стеснява все повече, тази сцена се играе с несвързани движения и трае доста дълго, по-дълго от предната с „Там! Там!“... Накрая Вторият носач донася огромен стенен часовник с махало, докато Първият продължава играта. Като ивжда часовника, Господинът прави жест, изразяващ нерешителност и изненада, а после казва „не“ с движение на ръката. След като Вторият носач изважда часовника от стаята, Първият донася нов часовник, досущ като първия. Господинът ме нарежда да го върне обратно./
         ГОСПОДИНЪТ: А всъщност, защо не?
         /Часовникът е върнат в стаята и поставен до фотьойла, където е посочил Господинът. Вторият носач вкарва голям параван - широк и доста висок, с който стига до фотьойла на Господина, тъкмо в момента, когато неговият колега се появява със също такъв параван./
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Не, няма да има място!
         ГОСПОДИНЪТ: Не, ще има! /Сяда във фотьойла./ Ето тук.
         /Носачите донасят друг параван, после още един и така обграждат фотьойла от три страни. Единствено страната към публиката остава открита./

 

         /Господинът седи във фотьойла, с лице към залата с шапка на главата. Носачите показват главите си за миг иззад параваните./

 

         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Добре ли е така? Добре ли се чувствате? /Господинът кимва утвърдително./ Колко е приятно човек да е у дома.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Уморихте се. Починете си малко.
         ГОСПОДИНЪТ: Продължавайте... Има ли още много?

 

         /Мълчание. Господинът остава във фотьойла, с шапка на главата и с лице към публиката. Носачите отиват към двете врати. Сега те са широко отворени, от всяка от тях се появява огромна дъска / зелена - от вратата отляво, виолетова - отдясно/ и по всичко личи, че това са гърбовете на два огромни гардероба. Две симетрични движения: всеки от носачите поглежда към своята врата и свива рамене, почесва се по главата, под шапката - двамата мъже изглеждат доста притеснени. Слагат ръце на хълбоците си, след което се обръщат към мебелите на сцената, поглеждат се един друг и си казват/:

 

         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: И сега какво ще правим?
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: И сега какво ще правим?
         ГОСПОДИНЪТ /неподвижно/: Има ли още? Не свършиха ли вече?
         /Носачите поглеждат един към друг. Първият, неполучил отговор от Господина, прави многозначителен жест към Втория, в смисъл „Какво да правим?“, жест, който повтаря и Вторият./
         ГОСПОДИНЪТ /неподвижно/: Донесохте ли всички мебели?
         /Мълчание. Носачите отиват към вратите, след което се обръщат към Господина, който не може да ги види./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Какво?
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Мебелите, които останаха за носене са прекалено големи и вратите тук не са достатъчно високи.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Не могат да минат.
         ГОСПОДИНЪТ: Какви са тези мебели?
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Гардероби.
         ГОСПОДИНЪТ: Зеленият и виолетовият ли?
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Да.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Има и още.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Стълбището е препълнено, никой вече не може да мине.
         ГОСПОДИНЪТ: Както предполагам, и дворът е вече пълен, и улицата е пълна.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Да, целият град е пълен. Никой вече не може да се движи. Улиците са задръстени от мебели.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Поне вие не можете да се оплачете - все пак имате малко място тук, нали?
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Предполагам, че поне метрото се движи.
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: А , не, и метрото е задръстено.
         ГОСПОДИНЪТ /неподвижен, във фотьойла си/: Разбрах, и метрото е блокирано.
         ВТОРИЯТ: Господине, явно че имате много мебели. Задръстили сте цялата държава с тях.
         ГОСПОДИНЪТ: Да, знам, дори и Сена вече не може да тече. И тя е задръстена. Не е останала и капка вода в нея.
         ПЪРВИЯТ: И ако не можем да ги вкараме тук какво да направим?
         ГОСПОДИНЪТ: Не можем да ги оставим навън.
         /Носачите говорят от своите места./
         ПЪРВИЯТ: Бихме могли да ги вкараме през тавана, само че ще го пробием.
         ВТОРИЯТ: Няма да има нужда. Това е модерна сграда и има плъзгащ се покрив. /На Господина/: Вие, Господине, не знаехте ли за това?
         ГОСПОДИНЪТ: Не.
         ВТОРИЯТ: Да, това е проста работа. Просто плясвате с ръце /приближава дланите си една към друга/ и таванът веднага се отваря сам!
         ГОСПОДИНЪТ /от фотьойла/: Не... Страх ме е да не завали дъжд. Все пак това са мебели от дърво и плат - повреждат се.
         ВТОРИЯТ: Няма проблеми, Господине, аз познавам системата. Плафонът се отваря, затваря , отваря и затваря, винаги когато пожелаем. Стега да пожелаем!
         ПЪРВИЯТ: Това означава, че не би могло...
         ГОСПОДИНЪТ /от фотьойла/: При условие, че веднага го затворим. Трябва да бъдем много внимателни.
         ПЪРВИЯТ: Не се страхувайте, ще внимаваме. Аз съм готов. /на Втория носач/: Ти, колега, готов ли си?
         ВТОРИЯТ: Да.
         ПЪРВИЯТ /НА Господина/: Вие, Господине, съгласен ли сте?
         ГОСПОДИНЪТ: Разбира се.
         ПЪРВИЯТ /на Втория/: Добре, хайде!

 

         /Вторият носач плясва с ръце. От тавана слизат гигантски пана, които скриват от очите на публиката Господина. Някои от паната слизат направо върху пода на сцената като големи бъчви. Новият наемател бива изцяло зазидан от своите мебели. Като обикаля мебелите, Първият носач, след като три пъти е чукнал на едната от стените на стаята, отива със стълба към междуетажната плоча, която покрива отгоре сцената. В едната си ръка Първият носач държи букет с цветя и се опитва да го скрие от погледа на публиката. Той опира стълбата до стената и започва да се изкачва. Стигнал до покрива, поглежда към средата на сцената и казва на Господина/:

 

         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Това е, Господине, вече ги донесохме всичките. Как сте? Добре ли сте? Харесва ли ви нашата малка инсталация?
         ГЛАСЪТ НА ГОСПОДИНА /малко под сурдинка/: Плафонът. Затворете плафона, ако обичате.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /от върха на стълбата към своя колега/ : Помолих те да затвориш плафона, а ти забрави.
         ВТОРИЯТ: Ах, да. /Плясва с ръце, за да затвори плафона./ Ето, готово!
         ГОСПОДИНЪТ: Много ви благодаря.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /от стълбата/: Така ще бъдете на сигурно място. И няма да ви бъде студено... Добре ли се чувствате сега?
         ГОСПОДИНЪТ /след кратка пауза/: Да, добре съм. Много съм добре.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Дайте ми шапката си, господине, сигурно ви пречи.
         /След кратка пауза, шапката на Господина се появява над мебелите./
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /Взема шапката и хвърля цветята към заграденото от мебелите място в средата на сцената./ Така. Сега ще се чувствате по- удобно. Вземете тези цветя. /на Втория носач./ Това ли е всичко?
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Да, това е всичко.
         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Добре. /на Господина/: Донесохме всичко, господине. Сега вече сте си у дома. / Слиза от стълбата./ Ние си отиваме.

 

         /Закрепва стълбата за стената, по-точно за другите мебели, които обграждат клетката на Господина. Всичко това - много бавно и съвсем тихо./

 

         ПЪРВИЯТ НОСАЧ /на Втория/: Хайден!

 

         /носачите се отправят към изхода, към дъното на сцената, всеки към своята врата - огромните дъски /зелена и виолетова/ създават впечатление за насилие. В един момент, от единия край на сцената, Първият носач, с шапката на Господина в ръка, се спира и се обръща по посока на Господина и казва: „Зазидан е!“

 

         ПЪРВИЯТ НОСАЧ: Имате ли нужда от нещо, господине?
         /Мълчание./
         ВТОРИЯТ НОСАЧ: Имате ли нужда от нещо?
         ГЛАСЪТ НА ГОСПОДИНА /след кратка пауза/: Благодаря. Много ви благодаря. Само ще ви помоля да угасите лампата, когато излизате.

 

 

 

         14-16 септември 1953, Париж

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. октомври 2006 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]