Действащи лица:
ДЮПОН облечен като Дюран
ДЮРАН, облечен като Дюпон
МАРТЕН, облечен като Дюпон
МИЛАТА ГОСПОЖА, с шапка, торбичка,
пелерина или кожа, ръкавици, пантофки, рокля и т. н.,
поне при първата си поява
ПЪРВА И ЕДИНСТВЕНА СЦЕНА
Декорът: Вход отляво. Маса в центъра на сцената, три големи саксии с цветя. Фотьойл или канапе. Масата е покрита с покривка /или ковьорче/, чиито краища стигат до пода, така че да позволява под нея да се правят различни трикове и преобличания.
---
При вдигането на завесата, Дюпон е силно развълнуван - разхожда се с ръце зад гърба, обикаля масата. Дюран прави същото, но в обратна посока. Когато двамата се срещат, се сблъскват и после всеки тръгва в обратна посока.
---
ДЮПОН: Не...
ДЮРАН: Ами, да...
ДЮПОН: Не...
ДЮРАН: Ами, да...
ДЮПОН: Аз пък ти казвам не... Внимавай за саксиите!
ДЮРАН: Аз пък ти казвам да... Внимавай за саксиите!
ДЮПОН: След като ти казвам не...
ДЮРАН: След като ти казвам да... и ги го повтарям: ами, да...
ДЮПОН: Може и десет пъти да си ми казал да, но аз пък ще ти кажа не, трийсет и два пъти - не!
ДЮРАН: Дюпон, внимавай със саксиите!
ДЮПОН: Дюран, внимавай със саксиите!
ДЮРАН: Много си твърдоглав. Да, ужасно си твърдоглав.
ДЮПОН: Не аз, а ти си твърдоглав. Дори инатест.
ДЮРАН: Ти не знаеш какво говориш! Защо ме наричаш твърдоглав и инатест? Внимавайте с цветята. Не, аз съвсем не съм твърдоглав.
ДЮПОН: И още се питам: защо си такъв? Защо ме наричаш тнърдоглав и инатест? Внимавай с цветята! Аз съвсем не съм твърдоглав.
ДЮПОН: И още се питам защо си такъв... Изкарваш ме от нерви, да знаеш.
ДЮРАН: Не знам дали те изкарвам от нерви или не те изкарвам. Може и да те шокирам, но бих искал да разбера сега защо съм твърдоглав и инатест... Първо на първо, да знаеш, аз съвсем не съм твърдоглав...
ДЮПОН: Така ли? Как да не си, след като нпрекъснато се инатиш, след като постоянно се опъваш, след като постоянно се ежиш, след като упорстваш, въпреки всички мои доводи....
ДЮРАН: Твоите доводи, драги Дюпон, не струват и пет пари... Те съвсем не могат да ме убедят. Ти си много, много твърдоглав. Не аз съм твърдоглав, а ти, ти!
ДЮПОН: След като си толкова твърдоглав...
ДЮРАН: Не, не съм...
ДЮПОН: Ами, да...
ДЮРАН: Съвсем не.
ДЮПОН: Ами, да...
ДЮРАН: Аз пък ти казвам: не!
ДЮПОН: Казвам ти - да!
ДЮРАН: След като ти казвам - не!
ДЮПОН: След като аз ти казвам и ти повтарям - да!
ДЮРАН: Десет пъти вече ми каза да, но аз пък ти казвам - не!
ДЮПОН: Ама ти си бил много твърдоглав! Виждаш ли колко си твърдоглав?!
ДЮРАН: Ти нещо размени ролите ни, приятелю... Внимавай сега да не стъпчеш цветята... Да, ти размени ролите ни. Ако имаш съвест, веднага ще си дадеш сметка, че си много твърдоглав.
ДЮПОН: Защо да съм такъв? И защо трябва да си давам сметка, след като аз съм правият?!
ДЮРАН: Не, не, ти не можеш да бъдеш прав, след като аз съм правият тук...
ДЮПОН: Не, аз съм правият, извинявай, но аз съм правият...
ДЮРАН: Не, аз съм.
ДЮПОН: Не, аз съм.
ДЮРАН: Аз имам право.
ДЮПОН: Не, аз имам.
ДЮРАН: Аз имам.
ДЮПОН: Не.
ДЮРАН: Не.
ДЮПОН: Не.
ДЮРАН: Не.
ДЮПОН: Не.
ДЮРАН: Не.
ДЮПОН: Не.
ДЮРАН: Не.
ДЮПОН: Не. Внимавай за цветята!
ДЮРАН: Внимавай за цветята!
ГОСПОДИН МАРТЕН /влизайки/: Ей, най-стене да бъдете на едно мнение!
ДЮПОН: А, не, в никакъв случай... Аз съвсем не съм съгласен с Дюран.
/Посочва към Дюран./
ДЮПОН: Той просто отрича очевидната истина.
ДЮРАН: Не, той отрича истината.
ДЮПОН: Ами, да.
ДЮРАН: Да, да.
МАРТЕН: Хйде, хайде... Не ставайте глупави... И внимавайте за саксиите. Не винаги е нужно да се правите на глупави като герои от някаква пиеса.
ДЮРАН: Ние правим каквото можем.
ДЮПОН /на Мартен/: Ще ме отровиш с тази проклета пура!
МАРТЕН: А ти да не мислеше, че мече не сте достатъчно отровени?! И внимавайте да не натрошите саксиите с цветята!
ДЮРАН: Не, ти ще ме накараш направо да повърна от този отвратителен дим! Как можеш да димиш по цял ден като комин?!
МАРТЕН: Не само комините димят.
ДЮПОН /на Мартен/: Пушиш като задръстен комин.
МАРТЕН /на Дюпон/: Какво тъпо сравнение. Ти нямаш и капчица въображение.
ДЮРАН /на Мартен/: Да, явно, че Дюпон няма никакво въображение. Но и ти, драги ми Мартен, нямаш въображение.
ДЮПОН /на Дюран/: Нито пък ти, драги ми Дюран.
МАРТЕН /на Дюпон/: Нито пък ти, драги ми Дюпон.
ДЮПОН /на Мартен/: А също и ти, драги ми Мартен.
ДЮРАН /на Дюпон/: Да, да и ти, драги ми Дюпон. И много те моля, не ми казвай „драги ми Дюран“, защото за теб аз съвсем не съм ти „драги ми Дюран“.
ДЮПОН /на Дюран/: Да, да, и ти, драги ми Дюран, нямаш никакво въображение. И не ми казвай „драги ми Дюпон“.
МАРТЕН /на Дюран и Дюпон/: Моля ви, господа, не ми казвайте „драги ми Мартен“, защото аз не съм вашия „драги ми Мартен“!
ДЮПОН /на Мартен/: И ти не ми казвай „драги ми Дюпон“, защото аз не съм твоя „драги ми Дюпон“!
ДЮРАН /на Мартен/: „ти не ми казвай „драги ми Дюран“, защото за теб аз не съм твоят „драги ми Дюран“!
МАРТЕН: Първо на първо, аз не бих могъл да ви притесня с моята пура, защото всъщност, както добре виждате, аз нямам никаква пура... Господа, разрешете ми да забележа, че вие малко преувеличавате. Аз нямам нищо общо с вашата история, така че в случая мога да съдя съвсем обективно и безпристрастно.
ДЮРАН: Много Добре тогава, съди!
ДЮПОН: Съди! Хайде, по-бързо, съди!
МАРТЕН: Позволете ми да зебележа, че по този начин няма да стигнете до желания от вас резултат. Първо: ще е необходимо да постигнете известно споразумение, за да имаме, все пак, някаква начална база за дискусия, за възможен културен диалог...
ДЮРАН /на Мартен/: При тези условия такъв диалог не може да има... с този господин /посочва Дюпон/. Неговите предложения са просто неприемливи.
ДЮПОН /на Мартен/: Аз не държа да постигна нещо на всяка цена. Условията, предложени от него /посочва Дюран/ са направо позорни!
ДЮРАН: Каква дързост?! Да каже, че моите условия били позорни?!
МАРТЕН /на Дюпон/: Остави го да се доизкаже.
ДЮПОН /на Дюран/: Изясни ми се.
МАРТЕН: Моля ви, внимавайте със саксиите!
ДЮПОН: Добре, ще се изясня. Но не съм сигурен дали някой ще иска да ме чуе. Не знам и дали ще иска да ме разбере. Чуйте ме сега добре: за да се разберем, ще трябва първо да се чуем, нещо, което обаче не би могъл да разбере господин Дюран, защото, както е известно, неговото упорство е пословично.
ДЮРАН /на Дюпон/: Имаш нахалството да кажеш, че упорството ми било пословично?! Нали ти самият никога не си искал да ме разбереш?
ДЮПОН /на Дюран/: Това е вече прекалено! Дори едно дете на два месеца ще ме разбере по-добре от теб! Ти си олигофрен!
ДЮПОН /на Мартен/: Чухте ли го?! Чухте ли го какво каза?
ДЮРАН /на Дюпон/: Това е вече прекалено! Ти съвсем не искаш да ме разбереш! /на Мартен/: Господин Мартен, чухте ли сега неговите претенции?
МАРТЕН: Господа, приятели, нека да не си губим времето сега с празни приказки. Нека да минем направо към фактите. Вие постоянно говорите, а всъщност не казвате нищо.
ДЮПОН /на Мартен/: Как така? Групости! Как да не казвам нищо?!
ДЮРАН /на Мартен/: Как така? Твърдиш, че съм говорел, а не съм казвал нищо?
МАРТЕН: Извинявайте господа, не исках да кажа точно това. Не, не далече съм от тази мисъл.
ДЮПОН /на Мартен/: Как можеш да кажеш, че говорим, а не казваме нищо, след като точно ти каза, че говорим, а не казваме вищо, след като е невъзможно да говориш, без да кажеш нещо, защото всеки път, когато се каже нещо, това означава, че се говори и обратното: всеки път когато се говори, се казва по нещо.
МАРТЕН /на Дюпон/: Добре, да допуснем, че съм казал, че говорите, за да не кажеге нищо, но това не означава, че винаги говорите, за да не кажете нищо. Има ситуации, когато се говори и не се казва нищо, макар да се говори твърде много. Това зависи от дадената ситуация, зависи и от хората. Но вие казвате ли нещо тук, от толкова време насам? Не, не казвате абсолютно нищо. Всеки, който ви е чул, може да го потвърди.
ДЮРАН /прекъсва Мартен/: Дюпон говори без да казва нищо. Не аз!
ДЮПОН /на Дюран/: Не, ти не казваш нищо!
ДЮРАН /на Дюпон/: Ти не казваш!
МАРТЕН /на двамата/: И двамата не казвате нищо съществено.
ДЮПОН и ДЮРАН /на Мартен/: Не, ти господинчо, не казваш нищо!
МАРТЕН: Не е вярно.
ДЮПОН: Вярно е!
ДЮРАН /на Дюпон и Мартен/: Вие двамата само говорите, а не казвате абсолютно нищо!
МАРТЕН и ДЮРАН /на Дюпон/: Да, точно така, ти говориш и не казваш нищо!
ДЮПОН и ДЮРАН /на Мартен/: И ти говориш и не казваш нищо!
МАРТЕН /на двамата/: А вие, господа, постоянно говорите и не казвате нищо!
ДЮРАН /на Дюпон и Мартен/: Вие двамата говорите без да казвате нищо.
ДЮПОН /на Дюран и Мартен/: Вие двамата говорите без да казвате нищо.
МАРТЕН /на двамата/: Вие, вие!
ДЮРАН /на Мартен/: Ти, ти!
ДЮПОН /на Дюран/: Ти, ти!
ДЮРАН /на Мартен/: Ти, ти!
МАРТЕН /на Дюпон и Дюран/: Ти, да, ти... Ти, да, ти...
ДЮРАН /на Дюпон и Мартен/: Ти, да, ти... Ти, да, ти...
ДЮПОН /на Дюрав и Мартен/: Ти, да ти... Ти, да ,ти...
/В ТОЗИ МОМЕНТ ВЛИЗА МИЛАТА ГОСПОЖА/
ГОСПОЖАТА: Добър вечер, уважаеми господа... Внимавайте със саксиите.
/Тримата се спират и рязко се извръщат към нея./
ГОСПОЖАТА: Защо се сърдите и спорите толкова упорито? Колко жалко, скъпи мои приятели...
ДЮПОН: О, скъпа приятелко, видяхте ли докъде стигнахме?
МАРТЕН /прекъсва го/: О, скъпа приятелко, добре, че дойдохте да видите какво става тук!
ДЮПОН /на двамата мъже/: Аз ще ви информирам, господа, защото тази очарователна персона тук, всъщност е моята годеница...
/Милата госпожа остава права, усмихната и все така очарователна./
ДЮРАН /на Госпожата/: Скъпа приятелко, бъди добра и кажи на тези господа тук, че ти си моята годеница.
МАРТЕН /на Дюпон/: Извинявай, но нещо грешиш, това е моята годеница.
ДЮРАН /на Госпожата/: Скъпа приятелко, бъди добра и кажи...
ДЮРАН /на Мартен/: Грешиш, тя е моята...
ДЮПОН /на Госпожата/: Скъпа приятелко...
МАРТЕН /на Дюран/: Грешиш, тя е моята ...
ДЮРАН /на Госпожата/: Скъпа приятелко...
ДЮПОН /на Мартен/: Грешиш, тя е моята...
МАРТЕН /на Госпожата/: Скъпа приятелко, обясни им на тези...
ДЮРАН /на Дюпон/: Грешиш, тя е моята...
ДЮПОН /на Госпожата, като я дръпва грубо за ръката/: Скъпа, дай да те прегърна!
/Госпожата изгубва обувката си, а ръкавицата й остава в ръката на Дюпон./
МАРТЕН /взема една саксия и обръща Госпожата към нея./ Приеми сега от мен този букет. /Тиква й саксията в ръцете./
ГОСПОЖАТА: Благодаря.
ДЮПОН /дръпва Госпожата към себе си и й слага в ръцете друга саксия./ Приеми сега и тези цветенца от мен.
/Госпожата се обръща към него и шапката й пада./
ГОСПОЖАТА: Ах, благодаря ви, много ви благодаря.
ДЮРАН /прави същото като Дюпон/: Тези прекрасни цветя са за теб, както и моето сърце...
ГОСПОЖАТА: Очарована съм...
/Ръцете й са отрупани със саксии. Чантата й пада на земята./
МАРТЕН /дръпва я грубо и вика/: Прегърни ме! Прегърни ме!
/В този момент пада и наметката на Госпожата./
ДЮРАН /дръпва много грубо Госпожата и вика/: Прегърни ме! Прегърни ме!
/Играта продължава още няколко секунди. Госпожата изпуска саксиите, измачква роклята си, преминава последователно през прегръдките на тримата мъже, накрая се измъква от тях с голямо усилие... Те продължават да я притискат. /
ГОСПОЖАТА: Ах, по дяволите! Пуснете ме най-сетне!
ДЮПОН /на Мартен/: Остави я на мира!
ДЮРАН /на Дюпон/: Остави я на мира!
МАРТЕН /на Дюпон/: Остави я на мира!
ДЮРАН /на Мартен/: Остави я на мира!
ВСЕКИ ОТ ЧЕТИРИМАТА МЪЖЕ /към останалите/: Казах ли ти да я оставиш на мира?!
ГОСПОЖАТА /на четиримата: Оставете ме най-сетне на мира!
ДЮРАН, ДЮПОН, МАРТЕН /много изненадани/: Кой? Кой? Аз ли? Аз ли? Аз ли?
Движението на сцената замира.
Госпожата е с разрошени коси, раздърпани дрехи, полусъблечена, диша много тежко.
Отива към публиката, куцайки.
ГОСПОЖАТА: Госпожи и господа, аз съм напълно съгласна с вас. Всичко това тук беше просто една най-обикновена идиотщина.
Завеса
Рим, Италия,
1959
|