РАЗГЪНА син чаршаф,
който обхващаше осемте небеса,
напръскани със златото на звездите,
и ме обви, и себе си самия, в него.
И като целия небосвод
ме прегърна.
И навлезе в моя живот
и през онази нощ
го обезлисти чак до гланца на зората.
С допира на най-лекото венчелистче
се склони главата му на шията ми,
черните му къдрици
излъчваха ухание на пропаст.

върни се | съдържание | продължи