ВИЖДАМ СЪЩО, Баковия, докарания от кланицата добитък.
Огромни одрани тела на животно
с още блестящо месо,
почти живо,
които после безупречно
ще бъдат нарязани на парчета
от точния нож на месаря.
Беден мършав заяк
разполовен,
с покрити още с кожа лапи
като траурни ръкавици...
Гледам своите ръце.
Различавам цяло тялото си,
ден след ден,
сложено също там върху масата,
разчленено така.

Цивилизовани сме при все това,
оставяме се да запазим един другиму
привидността на живот.

върни се | съдържание | продължи