Като възпяват любимата, бароковите поети, към различни символизирания, като това, което извличат от елементите на природата, и поради същото и от скъпоценните камъни, прибягват. Преобръщайки, в известен смисъл, термините, е възможно да се възпяват камъните, използвайки аналогични формули. Това стихотворение за аметиста води пораждането си от сонета на Гаспар де Агилар, чийто първи стих гласи: „Краде на април ръката изкусна..."
Знайно е, че от синьото и черветото се ражда виолетовото, цвтове с явен символизъм; по-малко позната е традицията, според която аметистът насочва към адекватна преценка и отдалечава опиянението. На тези елементи се опира стихотворението ми.
КРАДЕ на червеното пламтящата и благородна жилка
и на синьото предания характер
и с двете премени съставя
виолетовото сияние.
Противоположна на пиянството е красотата му,
която лилиите мимолетни оскърбява,
съвършен многостенник, който на преценката
заема равновесие.
върни се | съдържание | продължи
|