Че труда не ще си струва
да нанизваш празни фрази,
щом ти се прииска да лудуваш,
мадригали да си правиш
с десет стиха съвършено равни

и да си така самодоволен
да повярваш, че си важен, с име,
който с доброта, апломб и воля,
с елегантна рима
света карал е напред да се въззима

и дори да мислиш сериозно,
че бърборенето и поетската безреда,
заниманието ти претенциозно,
тъжното ти кредо,
повод са за гордостта ти непосреден,

защото те съзнанията будят,
застъпват смяната на дивните науки,
на красотата и съчувствието, все
съкровищници на човешкото сърце,
тъй че нищо да не доведе
до загуби и да върви светът нататък
казваш, докато си мажеш крем хидратен,
за да компенсираш силния загар
или хлора от басейна и по твойта сметка,
тъй благоразумна и обременена,
идват приходи от авторски права,
с които ще си купиш нова рокля
за представяне на новата ти книга
и, сладка гордост и спокойна съвест,
нанизваш наведнъж две рими,
и друга двойка празни фрази,
докато две хиляди деца в света умират от туберкулоза
и някъде си, сигурно, земетресение се случва,
което смазва някого, а ти размисляш,
че щеше без поетите светът да бъде този,
да му помогнем да върви нататък,
и не догаждаш, че ако въпросът е в това,
то новините от екрана, докато вечеряш
вече събуждат съвести, толкова време,
колкото ти, две, даже три секунди,
дълги колкото са твоите, и нито
ти идва наум, че ти можеш
да пишеш поезия, тъй като имаш
пълен догоре стомах, но добре
и какво да се прави, така че светът
продължава си хода и макар да не знаем,
дали е напред, не виждаме, и накрая
така е, че вече не е толкова важно.

върни се | съдържание | продължи