Джонатан Дън

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

ЧУВСТВАМ ВЪЗБУДАТА

 

Джонатан Дън

 

Превод от английски: Цветанка Еленкова

 

 

Чувствам възбудата на дете.

 

Срещнах момиче, което се държеше сякаш не е видяла табелката.
Не газете тре...

 

Тя нагази и говореше за Белгия,
и за разказите на баща й,
и за частите на Белгия, които не са френски:
Фландрия, някъде другаде и Гент.

 

А аз слушах.
Но не можех да се въздържа да не следя контурите на устните й
и да се чудя дали това би могло да е
то.
„Не се чуди“, си казах,
„а слушай какво тя казва“.

 

Аз слушах, а тя ми говореше за Мадрид,
където е следвала география на Испания,
за Бристол,
където е взела магистърска степен,
за Холандия,
където е преподавала европейско право,
за Люксембург,
където е работила в Европейския съд.

 

И внезапно се оказва демоде самоубийството.
Ето го животът, там, за вземане.
„Carpe vitam“*, би казал Хораций.
„Грабни момичето и го обичай“, е имал предвид.

 

„Грабни момичето и го обичай“, си помислих
и се усмихнах, докато говореше
за Куба или Господ,
за сестра си в Ню Йорк,
за захар, ябълки и снежни преспи, и любов.

 

 

 

---

 

 

*Грабни живота, наслаждавай се на живота - лат. (бел. прев.)

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. януари 2005 г.
Публикация в сб. „Въпреки това”, Джонатан Дън, Изд. „Проксима-РП”, С., 2004 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]