Чувствам възбудата на дете.

Срещнах момиче, което се държеше сякаш не е видяла табелката.
Не газете тре...

Тя нагази и говореше за Белгия,
и за разказите на баща й,
и за частите на Белгия, които не са френски:
Фландрия, някъде другаде и Гент.

А аз слушах.
Но не можех да се въздържа да не следя контурите на устните й
и да се чудя дали това би могло да е
то.
„Не се чуди“, си казах,
„а слушай какво тя казва“.

Аз слушах, а тя ми говореше за Мадрид,
където е следвала география на Испания,
за Бристол,
където е взела магистърска степен,
за Холандия,
където е преподавала европейско право,
за Люксембург,
където е работила в Европейския съд.

И внезапно се оказва демоде самоубийството.
Ето го животът, там, за вземане.
„Carpe vitam“^*, би казал Хораций.
„Грабни момичето и го обичай“, е имал предвид.

„Грабни момичето и го обичай“, си помислих
и се усмихнах, докато говореше
за Куба или Господ,
за сестра си в Ню Йорк,
за захар, ябълки и снежни преспи, и любов.

---

^*Грабни живота, наслаждавай се на живота - лат. (бел. прев.)