Докато си млад, живееш с брат си и сестра си. И след това порастваш.

Не свикнах никога с идеята, че ще порасна.

Парите, мислех, водят до неравенство и разделят съдби.

Колите замърсяват, мислех си, и правят света по-грозен, общо взето.

Къщите са хубави и топли, ако имаш парите да си купиш някоя.

А сега, видях се с брат си и детето му за час миналата събота.
Ще се видим пак по Коледа (най-рано)
и после ще се видим през април, и помежду това, за кратко.

О'кей.
Те имат своя си живот, аз имам моя.
Но ми липсва всекидневната близост.
Липсва ми равенството от детството, когато си един от отбора.