фуфупфуфпафуууууупппаф¹ някъде изсвири влак силата която крият в себе си тези локомотиви като великани и водата която ги облива вода и пара от всички страни като края на Вечната песен за любовта и онези клетници вътре дето е като в пещ живи ще се изпекат цяла нощ далеч от жените и семействата си в тези фурни локомотиви днес беше много задушно добре поне че успях да изгоря макар и само половината от онези стари броеве на Фриманс и Фотообрази непрекъснато разхвърля оставя ги където му скимне станал е много немарлив а другите ги захвърлил в клозета утре ще го накарам да ги нареже вместо мен а не да ги складира за догодина и да изкара няколко пенса от тях ще го питам какво търсят тук вестници от миналия януари и старите му палта които сгънах и махнах от антрето защото от тях става още по-топло у дома дъждът точно след като се събудих от следобедния си сън беше прекрасен тъкмо си мислех че тук взе да става като в Гибралтар Боже Господи каква горещина беше там преди да задуха откъм Леванта и се смрачи като нощ и само скалата стърчи и белее като огромен гигант в сравнение с тяхната тук планина 3 Скали за която си въобразяват че е толкова висока с червените мундири на караула тук-таме тополи и те беложегави и мрежите против комари и миризмата на дъждовната вода в резервоарите по цял ден стоя и гледам слънцето как те лашка в жегата и как всичко избелява като онази прекрасна рокля която ми я изпрати познатата на татко госпожа Станхоуп направо от Б Марше Париж² какъв срам скъпа ми Мандолина така ми писа да беше много мила как й беше второто име само една пощенска картичка да ти кажа че съм ти изпратила малък подарък току-що излизам от топлата вана чувствам се прекрасно като къпано куче кеф а моят мургавелец да точно така му викаше мургавелец какво не би дал пак да се върне в Гиб и отново да те слуша как пееш В стария Мадрид или В очакване Конконе³ нали така се наричаха онези упражнения дето ми ги купи заедно с думи от които нищичко не разбирам шаловете са нещо по-интересно но лесно се късат въпреки това са красиви така мисля а ти да знаеш винаги ще си спомням колко хубаво ни беше като пиехме заедно чай с онези вкусни кифлички със стафиди и вафли с малинов пълнеж направо ги обожавам е сега скъпа ми Мандолина не забравяй да ми пишеш много скоро най-сърдечни поздрави на баща ти а също и на капитан Гроувс с любов твоя обична целувчица х х х х х изобщо не приличаше на омъжена жена беше още съвсем момиче а той пък години ама години по-стар от нея нейният мургавелец но иначе много си падаше по мен когато настъпи с крак телената ограда за да прекрача като отивахме на борбите с бикове в Ла Линея на матадора Гомес му връчиха едно биче ухо и дрехите дето трябва да ги носим кой ги е измислил очаква ли някой да изкачвам хълма Килини например и после на онзи пикник цялата пристегната с банели и корсети не можеш да помръднеш с тях дявол да ги вземе а като си насред тълпата нито да тичаш нито да скачаш нито да избягаш встрани затова много се уплаших когато другият още по-свиреп стар Бик се нахвърли срещу онези бандерилерос с поясите и 2 неща в шапките и озверелите мъже крещят браво торо а то и жените по нищо не им отстъпваха загърнати в бели мантили^a и като разкъсаха вътрешностите на клетите коне никога не съм чувала такова нещо в живота си да а той просто си умираше от смях като му имитирах онова псе дето не спираше да лае на бел лейн⁴ клетото болно животинче и какво стана с тях сигурно отдавна вече ги няма на тоя свят и 2-мата всичко ми е като в мъгла кара те да се чувстваш остарял направих си кифличките разбира се и другото но само за себе си момичето Хестър с нея често си сравнявахме косите на коя й е по-хубава моята беше по-гъста от нейната а тя пък ми показваше как да я прибирам отзад когато я вдигах и какво още да как да правя възел на конеца само с една ръка бяхме като сестри на колко години бях тогава през нощта когато изви онази буря останах да спя в нейното легло тя ме обви с ръцете си а после на сутринта имаше бой с възглавници той много обичаше да ме наблюдава винаги когато му се удадеше случай за това при оркестъра на крайбрежния булевард Аламеда когато бях с татко и капитан Гроувс първо зареях очи към църквата после към прозорците после още по-надолу и тогава погледите ни се срещнаха и аз усетих как нещо ме прерязва и ме побиха иглички по цялото тяло спомням си как очите ми сияеха игриво когато след това се погледнах в огледалото не можах да се позная някаква промяна до неузнаваемост кожата ми блестеше като роза на слънце и вълнението дето цяла нощ не мигнах ама нямаше да е честно заради нея трябваше навреме да го спра и тогава тя ми даде да чета Лунният камък за пръв път попадах на Уилки Колинс прочетох и Ист Лин и сянката на Ашлидайат госпожа Хенри Уд Хенри Дънбар от онази другата жена която след това му заех с уж забравената снимка на Мълви в нея за да види че не съм останала на сухо и лорд Литън Юджин Арам даде ми и Моли бон от госпожа Хънгърфорд заради името ама аз не обичам книги с името Моли в тях като онази която той ми връчи за една жена от Фландърс⁵ проститутка която непрекъснато крадеше всичко дето ставаше за ядене и обличане и колкото може повече това одеяло страшно ми натежа сега е по-добре нямам нито една прилична нощница тази непрестанно се навива на руло под мен до него и неговите игрички сега е по-добре и как само се въртях в леглото нетърпимата жега а нощницата ми цялата прогизнала от пот залепнала за бузите на задника ми върху стола а когато станах те бяха толкова дебели и твърди като се качих на канапето и си вдигнах дрехата и нощем навсякъде гъмжеше от насекоми полепнали по мрежата против комари не можех и думичка да прочета Господи колко отдавна ми се струва всичко това сякаш са минали векове а те разбира се така и не се върнаха тя не ми писа адреса си нито дори по-късно може би е забелязала че нейният мургавелец й кръшка но с мен никога спомням си онзи ден вълните и корабите вирнали носове над водата люшкат се в такт с вълнението и онези морски Офицери с униформа в брегови отпуск призля ми той нищичко не каза беше страшно сериозен бях си сложила високите ботуши които се закопчават догоре полата ми се вдигаше от вятъра тя ме целуна шест или седем пъти аз се разплаках да май се разплаках съвсем или почти и устните ми трепереха когато й казах довиждане тя се беше загърнала със страхотна пелерина в много особен син цвят специално за морското пътешествие скроена така че се замяташе на една страна много хубаво й стоеше а когато потеглиха се смрачи като в пъклото направо ми се искаше да избягам полудявах от желание да се махна оттук да отида някъде другаде тук никога не ми е било добре с татко или леля или сватба да очаквам да чакам да чакам Боже към мееен го устремиии стъпките му ускориии и тези проклети оръдия не спират да гърмят и трещят⁶ всичко се тресе от тях особено за рождения ден на Кралицата оглушителен тътен и всичко дрънчи ще се пръсне ако не отвориш прозорците когато генерал Юлисийс Грант⁷ който и да е той или си мисли че е така или иначе някоя важна клечка слезе от кораба и старият консул Спрейг⁸ който е тук отпреди потопа целият наконтен в черно клетичкият и той в траур заради сина си после до болка познатите салюти рано-рано и барабаните думкат онези нещастници войниците маршируват с войнишките си канчета усмърдели града повече и от старите дългобради евреи с качулестите наметки от събранията на левитите и топовните гърмежи и сигналните тръби за прибиране зад стените на града и началник стражата с връзката ключове заключва портите една подир друга и гайдите само капитан Гроувс и татко седят и си говорят за Роркс Дрифт⁹ и Плевна и за сър Гарнет Улзли¹⁰ и Гордън при Хартум паля им лулите всеки път щом се напият старият дявол с грога седнал на перваза никога няма да остави и капчица недопита бърка си в носа замислено иска да се сети за някоя друга мръснишка историйка да я подшушне в ъгъла но никога не се самозабравяше в мое присъствие винаги ми намираше работа извън стаята под някакъв измислен предлог придружен с любезни комплименти под влиянието разбира се на уискито Бушмилс но предполагам че така би постъпил и с всяка друга жена умря от скоротечен алкохолизъм много отдавна дните се нижат сякаш години никакво писмо няма жива душа да ти драсне два реда с изключение на едно-две писма които сама изпратих до себе си с едно листче вътре така отегчена съм понякога мога да му издера очите на онзи дърт едноок арабин с някакъв инструмент който реве като магаре опява някакво си хей хей хей моите почитания към твоя магарешко музикален миш-маш чувствам се ужасно унила стоя отпуснала ръце до прозореца зяпам няма ли да мине някой хубав мъж не няма дори в отсрещната къща като онзи на улица Холс по когото си падаше болничната сестра когато взех да си слагам ръкавиците и шапката до прозореца за да му дам знак че излизам той въобще не схвана намека ми ужасно тъпи са никога не разбират какво им казваш може би трябва да им го напечатиш на голям плакат нито дори когато се ръкуваш два пъти с лявата ръка¹¹ нито пък ме позна когато му се сопнах пред църквата на Уестланд Роу бих искала да знам тогава къде им голямата интелигентност ако питат мен цялото им сиво вещество е завряно в задника като на онези селяндури търговците на добитък дето отсядаха в Сити Армс в главата си имат по-малко акъл отколкото кравите и биковете които продават и хлопката на въглищаря тоя вреслив хаймана дето се опита да ме измами с чужда сметка измъкна я от шапката си и двете му мазни лапи тави тенджери тигани изчуква калайдисва лъска счупени бутилки боклуци парцали подарете на бедняка и никакви гости нито поща освен сметки и листовки с реклами като онази за чудодееца изпратена до него с надпис уважаема госпожо тази сутрин само писмото от него и една картичка от Мили значи на него му пише от кого получих писмо за последен път май О от госпожа Дуен какво ли я е прихванало да ми пише след толкова години да й дам моята рецепта как се прави pisto madrileno ^b и още Флои Дилън дето ми писа да ми каже че се е омъжила за много богат архитект чак да не повярваш на ушите си с вила и осем стаи баща й беше много мил човечец наближаваше седемдесетте но винаги в добро настроение освен това госпожица Туийди или госпожица Гилеспи тук е пианото и сервизът за кафе от чисто сребро прибран в махагоновия бюфет после обаче умря някъде надалеч мразя хора които винаги ти разказват какво лошо им се е случило на всеки срещнат нали всички си имаме проблеми клетата Нанси Блейк умря преди месец от остра пневмония аз не я познавах кой знае колко добре тя беше повече приятелка на Флои отколкото моя страшно ми тежи като трябва да съболезновавам той все ме съветва с разни измишльотини и не се спира дъх да си поеме все едно държи реч пред опечалените винаги правя тази грешка племенник с едно н как ми се иска следващият път да ми напише едно ама по-дълго писмо ако наистина ме харесва О благодаря ти Боже велики че ме ощастливи с това от което най-много имам нужда мъж да ми вдъхне живот иначе в това затънтено място нямаш никакъв шанс както навремето искам някой да ми напише любовно писмо неговото не беше кой знае какво казах му че може да ми пише каквото си иска завинаги твой Хю Бойлан в стария Мадрид глупави жени вярват в любовта във въздишката дълбока на страстта ни слепоока ако ми го напише ще повярвам че в това има нещо вярно ала вярно или невярно такова писмо изпълва целия ти ден и живот имаш за какво да си мислиш всеки миг и светът около теб изглежда друг като нов мога да му напиша отговора си в леглото и да го накарам да си представи как съм се излегнала ще бъде кратичко само няколко думи а не като безкрайните писма които Ати Дилън пращаше на онзи дето беше нещо си в съдебната палата и който после я заряза след като беше преписала готови фрази направо от дамски писмописец а аз й казах да му драсне две простички думи защото иначе той ще се изметне накъдето му скимне и да не действа с тази нейна прибързана прибързаност че бил най-голямото земно щастие от как да отговорим утвърдително на неговото предложение¹² Господи Боже мой няма нищо друго лесно им е на тях а питат ли какво е да си жена щом поостарееш като нищо те захвърлят на боклука

---

Бележки:

¹ Според много от тълкувателите на Джойс това начало на четвъртото изречение на последната част на романа „Пенелопа“ е звуково подражание не само на свирката на влак, но и на факта, че Моли мастурбира. – Бел. прев. [горе]

² „Бон Марше“ е известен универсален магазин в Париж. – Бел. прев. [горе]

³ Джузепе Конконе (1801–1861), известен италиански учител по пеене и автор на специални вокални упражнения. – Бел. прев. [горе]

⁴ Тук контекстът подсказва, че Бел Лейн би трябвало да се намира в Гибралтар, но всъщност е дъблинска улица. – Бел. прев. [горе]

⁵ Изчетените от Моли книги включват: „Сянката на Ашлидайат“ от госпожа Хенри Уд (1814–1887), „Лунният камък“ от Уилки Колинс (1824–1889), „Ист Лин или дъщерята на графа“ от госпожа Хенри Уд, „Хенри Дънбар“ от Мери Елизабет Брадън (1837–1915), „Животът на подсъдимия Юджин Арам“ от Едуард Булуър-Литън (1803–1873), „Моли бон“ (в превод от ирландски „красивата Моли“) от Маргарет Хънгърфорд (1855–1897), „Мол Фландърс“ от Даниел Дефо (1660–1731), чието пълно заглавие гласи: „Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс, родена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия, без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние“. – Бел. прев. [горе]

⁶ Отличителна черта на живота в Гибралтар било това, че всеки ден топовни гърмежи възвестявали затварянето на градските порти, които се отваряли чак призори на следващия ден. – Бел. прев. [горе]

⁷ Генерал Юлисийс Грант (1822–1885), президент на САЩ от 1869-а до 1877-а прави голяма околосветска обиколка в края на втория си мандат и на 17 ноември 1878 г. посещава Гибралтар, където е посрещнат с 21 топовни салюта. – Бел. прев. [горе]

⁸ Хорейшоу Спрейг е бил консул на САЩ в Гибралтар отпреди 1873-а до смъртта си през 1902. – Бел. прев. [горе]

⁹ Една от славните британски победи във войната срещу зулусите. При Роркс Дрифт приблизително 140 британци стражева охрана, от които трийсет ранени, отблъскват нападението на четирихилядна зулуска армия. Сражението продължава от следобеда на 22 януари 1879 г. до сутринта на следващия ден. – Бел. прев. [горе]

¹⁰ Гарнър Джоузеф Улзли (1833–1913) — дъблинчанин, прочул се като блестящ командир на британската армия в Африка. Моли бърка първото му име. – Бел. прев. [горе]

¹¹ Намек за съществуващия предразсъдък, че да се ръкуваш с лявата ръка е израз на враждебност. Тук Моли иска да каже, че един толкова предизвикателен жест би трябвало да привлече вниманието и по този начин да даде възможност за разговор и флирт. – Бел. прев. [горе]

¹² Очевидно „Как да отговорим…“ е една от главите в наръчника „Дамски писмописец“. – Бел. прев. [горе]

^a Копринено или дантелено наметало, което покрива главата и се спуска по гърба (исп.). – Бел. прев. [горе]

^b Мадридска рецепта за яхния от домати и червени чушки (исп.). – Бел. прев. [горе]

Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Издателство „Изток-Запад“ за предоставената възможност да публикува откъс от книгата!