Това е народът на Черепа, смиреното Мексико,
което уби император Фернандо Максимилиано,
тълпа, обърнала гръб на Историята,
захласната по спомена за някогашно поражение
или за тъмно изначално престъпление.

Пред църквата на Тлаколула девойка
с прекрасни гърди, приклекнала,
прехвалва стоката си: пипер и какао.
Лутат се мудни товарни зебу вдън площада.
Шарят напред назад камиони сред прахоляка.

Тази е предпочитаната долина
на този, който корабите си във Веракрус ще изгори,
земя на хора от земя, изложена от началото
на безпощадно режещ вятър от обсидиан.
Като блуждаещи слънца, чуждите господари
са се редували пред неустрашимия лик.

Издига се отнякъде глух звън.
Пресича бистрото пространство, над свещения
нос Монте Албан и над храмовете в Митла;
отразява се в стените на старинни манастири,
преди да се удави всред вдлъбнатините
на древни гробове на сапотеките.

Тази е земята на Забравата. Това е народът, танцуващ
в овалната равнина с вулканични отломки,
размахващ мечове, бродирани от ръждата,
скриващ безразличните си погледи
под маски на елени или конквистадори.
Това е народът на Черепа.

върни се | съдържание | продължи