На Рада Панчовска

КОЙ може да забрави някога една анемона наситено
синя или алена, или лилава, или бяла, или розова,
пред възчерната пъпка, и пръстена й от млади листца,
счупена под чашелистчетата. Понякога, по жарка
почва се разстилат напълно открито, под открито
небе, с открито настоятелно изискване за живот.

върни се | съдържание | продължи