От лилия в молитва, от пяна наранена
на мълчаливата зора от хода;
от изненадата на плът без грях, угодна
в сладостното съзерцание на детето пленена;

от сняг, който се спира да не падне
по сламата, с венчавката Господна;
от кръв в успение край благородната
роза от непорочния скут паднала;

от поглед, вдигнал се към висината
подобно извор на вода прохладна,
където срещна прием наслаждението;

от длани, сбиращи си красотата,
за да успокоят, сред снежното пространство,
тъгата на човека и на вятъра запущението.

върни се | съдържание | продължи