Отваряш съседния склад за отпадъци,
които поражда живота,
онези виртуални устройства,
които всяко тяло влачи.
Тялото и неговите автономни,
упорити архиви,
кожата, която се сбира да запомня
в сластните бавни работилници
на смътната нажежена памет.
И кожата възстановява
от кожите, които е била,
онова ранящо удоволствие, пробило
основите на мозъци и кости.

От немите им памети
се подхранват преходните нощи,
нощите предсмъртни.
Бележникът на желанието
постепенно архивира уроци на кожата,
записки, съкращения, тълкувания и инвентари,
славните увъртания на слюнката,
лепкавите хладини на прегръдката,
сочното забавяне на коремите
и удоволствието с неговата свита от фурии.

В последния час
никой не ще може да каже, че не го съпровожда
настойчивият, горд репертоар
на благородните и задоволени желания.
Никой не можа да предложи
нещо друго на смъртта,
освен идна изтощена плът,
набръчкана от спомени.

върни се | съдържание | продължи