Да погледна небето. После,
Земята. Да кажа
има един сън, който чака да бъде сънуван.
Един сън очаква да бъде сънуван.

Суха устата. Няма
слюнка. Да вдигна очи
към където ястребите
и снарядите. Не, не, очите
в земята
в буренаците,
сред ръждата,
където гори тревата
зелена и неподвластна.

Изгубих оръжие.
Захвърлих щита.
От всичките истини една само
избирам: милувката на слънцето
върху стеблото на вкаменената ми
душа.