Питаш ме какво е станало с живота ми
през последните години. Пристигаш с екзотичен
блясък в очите, които толкова обичах, усмихваш се
загадъчно като тогава
и стъпките ти са познали
праха на всички пътища. Какво е станало с живота ми.
Да не сполучиш е изкуство, за което нямаш и представа.
Научава се по малко, в дълги свечерявания
и стъмени кътчета, в прегръдките се учи,
мамещи с моментна топлина.
Колко пъти бродих по едни и същи
улици, без тебе вече и с извечен дъжд,
колко пъти сядах на места,
познали преходното щастие
на онзи юноша тъй чист и нереален.
Не всички съумяват да открият дверите,
които водят надалече, с дързост и любов,
към сините острови и градове в слънце.
Каза, че животът е ликьор, че трябва
да се изпива на една глътка и те видях да тръгваш,
все още виждам как поемаш със свечеряването,
поемаш към друг свят, където не съществувам.
Гледаш ме със съжаление, защото не знаеш,
че има по-голямо удоволствие, да кажеш не
на живота, да вървиш по несигурна пътека,
да презреш любовта, да се усмихваш в отсъствието,
да прегръщаш пустотата и да продължиш нататък
до онази крайна точка, сбираща
тъмата и светлината.

върни се | съдържание | продължи