Най-щастливите ми вечери в живота
не бяха на любовта или на бляна,
а на приятни приказки с приятели,
стига да си бил и ти единият от тях:
никой като тебе
не бе способен времето да спре.
Помниш ли вечерите лятно време,
градината на твоя дом, звездите горе,
отварящи очи повече от когато да било,
подобно всички нас, за да те чуем по-добре?
За да не будим спящите,
снишавахме глас, а ветрецът стихваше,
и шепнеше морето, и заплиташе в гласа ти
небесна тиха музика
стройната механика на съзвездията.
Най-щастливите ми вечери в живота
само със живота ми ще свършат.
Приятелите си отидоха, всеки към мечтата си,
ти от всички най-далече си отиде.
Но не тъй далече да не мога да те чувам
как повтаряш неуморен все нови истории,
размишляваш за Бог, за забравата или нищото
и се смееш както някога, плашейки
смутните птици, гнездящи върху челото ми.
Смъртта, която всичко тук надвива,
докато аз съм жив, гласа ти няма да надвие.
върни се | съдържание | продължи
|