наивно е
да вярваш, че поезията ще спаси света.
Все едно е да хвърлиш бучка захар
в клетката на тигъра
и да очакваш да ти чете Шекспир.
Надебелял - от собствената си вяра -
свириш като локомотив,
докато тълпата те смачка
и заеме мястото ти.

Казват: сънищата били незаконни деца
на истината.
Спомням си абсурдната партия шах,
в която оня луд местеше фигурите
като първо жертваше конете,
а зяпачите го аплодираха...

върни се | съдържание | продължи