Роденият през 1950 г. Мирча Динеску е „ужасното дете на румънската литература“. В нея той се наложи като съвсем млад - от 1967 с цикъл стихове, публикувани в седмичника „Лучафарул“ /Хиперион/ - една след друга публикува десет стихосбирки. Получи и редица престижни литературни награди /на Съюза на румънските писатели, на Румънската академия/, но твърде скоро стана подозрителен в очите на зловещия Дракула - Чаушеску, по чието нареждане неговата книга „Смъртта чете вестник“ беше забранена, заради „краен мистицизъм“...
         Но Динеску не се уплаши и поведе открита борба срещу комунистическата диктатура. На 19 март 1989 той публикува в „Либерасион“ един изключително дързък манифест, красноречиво озаглавен „Мамутът и литературата“. „Фолклорът на румънците - писа той, - тъй весел и преливащ от жизнерадост и хумор, се преобрази в окаян шепот, във фолклор на страха и зловещите слухове, способни да парализират волята и словото. Страхът от смъртта се превърна в общонационален продукт...“ Появата на статията бе повод Мирча Динеску да бъде изключен от Съюза на писателите /след преврата от 22 декември 1989 беше избран за негов председател/, да изгуби работата си и да бъде поставен, заедно със съпругата си, преводачката на Булгаков и Зошченко, Мария Динеску под домашен арест. Малък сборник стихове на Мирча Динеску, с предговор от неговия велик сънародник Йожен Йонеско, бе преведен на френски и публикуван от парижкото издателство „Албен Мишел“.
         Без жалби и патос, с хумор и сериозност, които са истинските литературни достойнства на тази книга, румънският поет говори на всички, които са били осъдени на комунистически терор. Сборникът завършва с едно удивително пророческо стихотворение, озаглавено „Коледа“... (Огнян Стамболиев)