Антонио Фернандес-Молина

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

 

* * *

 

Антонио Фернандес-Молина

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Гостът се нуждае от подходящо удобство,
хляб, сол и вода,
конят, шпагата и приятелката,
Кадилакът, люлката, машинката за бръснене
и, ако милостта го препоръчва, оловен ковчег
и оцетов лосион за косите.
Когато говоря за себе си, говоря за всички
присъстващи и отсъстващи, минали и бъдещи.
Когато говоря за никого, говоря за никого.
За никого говоря, когато говоря за никого,
за никого,
за никого.
Говоря за всички като говоря за своите угрижености,
за своите действия и за пропуските си,
за сънищата или кореспонденцията си.
Нека не ме сочи с пръст никой, когато говоря за себе си,
защото е сякаш говоря за тези и за онези,
и ако ме сочи, след всичко, нека ме сочи...
Пакети, фактурирани за Азия, щастие на хапчета.
Не ползвайте това, което ви подхожда, а което рекламата указва,
избягвайте компромисите,
не се надвесвайте над кладенеца,
гледайте стената, само стената,
без да мислите, че вратата може да води до градина,
градината в полето, в планината,
защото не трябва да се излиза никога от градината,
само в патиото в съседство
при добро желание, макар да не отмерва смисъл.
Чети
опакото на листата на алманаха,
убивай си дните всяка сутрин
и на крак, с чашката кафе в ръцете,
размисляй половин минута над смисъла на вселената.
Сивата улица вън
като димът на гарата наблизо.
Не се е върнал ураганът.
Пръстите,
излизащи от земята,
се готвят да поддържат мрежата,
мрежа от клони, корени, изтръгнати от урагана.
Небето или пък екранът ни донасят щастието (с форма на циклон).
Макар и да летим,
плуваме под водата,
която ускорява към шосето
водорасли, камъши, ленти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. октомври 2003 г.

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]