Утринта е сипнала мъглата си в това селце
и пристигаме яхнали кравите.
Бог е съвсем мъничък и приплаква.
Още има стъкла от изпразнените бутилки снощи.
Коледна песен с благодатта си услажда млакото.
Захващаме да целуваме всичките малчугани
и да раздаваме подаръци на пияниците.
Продължава Младенецът да приплаква в яслата.
При църковните двери вятърът ни разчорля,
и преди да влезем вътре хвърляме
пурите, за да целунем кравите.
В най-хладните кътчета раснат най-неочакваните цветя.
Агнето блее и петелът пуска никеловото си кукуригу.
Монахинята е забравила да сложи масло в лампата,
но лампата се присмива и продължава да гори.
Изглежда лъжа да е съществувала войната.
Наистина, войната не е съществувала никога.

върни се | съдържание | продължи