Върху изоставения под лежат минутната и часова стрелки от часовника на кулата
покрай парчетата от статуята на девицата,
доскоро бдяща в ниша на стената на опожарения театър.
Ръждясала стрела съвсем наблизо се стреми да привлече вниманието
към обява, на която може да се прочете, с чертани грубо, тлъсто и свирепо букви:
„Пътниче, мини без да се спираш, бързо и угрижено,
преди смраченото излъчване на гробище на това място
като мъгла да те обвие и прониже костите ти.“
Колони с вид на стройни фигури
сменяват капителите си помежду си и остават в положението
на някой, който гордо е приел чиния супа,
докато покрай него се рушат непредпазливи кули.

върни се | съдържание | продължи