Каза ми онзи възрастен поет,
когато бях изтегната
на тревата на сънищата си,
че младостта не може
да промени ничии изражения,
нито погледа към света,
че нито един стих не струва
преди да се навършат трийсетте.
Но вчера, без да се отива по-назад,
когато ветрилото на дните ми
бе с разпокъсани дантели,
друг прочут поет
от старостта си разтръби,
че след трийсетте
вече винаги всичко е казано.
На мене между двата съвета
ми мина животът
и сега гледам без милост книгите си
и между преди и после
искам да намеря думата си.

върни се | съдържание | продължи